|
|
| Тема |
 Нещичко за книгите...Заслужават ли си? |
|
| Автор |
KlD (минаващ) |
|
| Публикувано | 08.02.01 08:13 |
|
|
|
Имаше тука някаде пост относно това дали има бъдеще в книгите или не ... нещо такова. И веднага искам да цитирам един писател-фантаст с неговото мнение по въпроса в един негов фантастичен роман :
" Целия следобед прекарах в книжарницата. Но в нея нямаше книги. Не ги печатаха вече от близо половин век. А толкова се бях затъжил за тях след микрофилмите от библиотеката на "Прометей". Нямаше вече да мога да ровя из полиците, да вземам в ръцете си книгите, да усещам тежината им, обещаваща продължително четене. Книжарницата приличаше повече на електронна лаборатория. Книгите представляваха кристалчета с нанесена върху тях информация и можеха да се четат с помощта на оптон. Тои приличаше на книга с една единственна страница между кориците. При докосване върху нея се появяваха поредните страници на текста. Но, както ми каза роботът-продавач, оптони се употребяваха рядко. Хората предпочитаха лектоните - те четяха на глас и при тях мозеше да се регулира тембърът, скоростта и модулацията. Само тясно специализираните научни трудове все още се печатаха на синтетичен материал, наподобяващ хартията. Така че всички мои покупки се събраха в един джоб, макар че наброяваха приблизително триста заглавия. Шепа кристални зрънца - така изглеждаха книгите. Избрах си много исторически и социологически трудове, малко статистика и демография и онова, което момичето от Адапта ми препоръча из областа на психологията. Също и няколко по-солидни математически работи, солидни, разбира се, по съдаржание, а не по размери. Роботът, който ме обслужваше, беше цяла енциклопедия, благодарение на това, че - както ми каза той - е непосредственно свързан чрез електронните каталози с оригиналите на всички книги по Земята. В книжарницата, общо взето, се намираха само отделни "екземпляри" от книгите и по желание на клиента съдържанието на нужното произведение се нанасяше върху кристалчето.
Оригиналите - кристоматрици - изобщо не можеха да се видят; съхраняваха се зад стоманени плочи, покрити с бледо син емаил. Така книгата като че ли се печаташе всеки път отново, когато някой се нуждаеше от нея. Престанал бе да съществува проблемът с тиражите, за тяхната големина и изчерпване. Това беше наистина голямо постижение и все пак ми беше жал за книгите. Разбрах, че съществуват антикварни книжарници и веднага намерих една от тях. Разочаровах се: нямаше почти никакви научни заглавия. Само забавна литература, малко детски книжки и няколко годишнини от стари списания. ..."
Тук ми се стурава, че авторът приема книгите като нещо живо, сякаш те имат душа. Прекрасно го е написал според мен! Но въпреки всичко съдбата на книгата е неизбежна. Тя ще изчезне и че бъде заместена от някакъв електронен еквивалент. Но идеята ще остане : ще продължават да се раждат писатели и да пишат в полза на Нас, читателите... жалко само за тази съдба...
П.С. Ха да видим сега дали някои ще се сети кой е авторът и кое е произведението. Време за размисъл : неограничено. Награда : черпня в кръчма... Но само, ако не са прекалено много позналите верните килограми...опссс..верният отговор. Вашите отговори можете да пращате на посоченият Е-маил : KID@mailoff.com или да оставите лична бележка...
Така с един удар 3 заека ще ударим.
1 : Ще се запознаят различни хора.
2 : Ще има черпня
3 : Ще ви видим колко струвате или само на приказки ви бива!
"Хора, не се страхувайте. Страхът убива любовта."
| |
| |
| 
|
|
