Например доколко хуманни са животоспасяващите действия, извършвани спрямо хора на смъртно легло и въобще хора-развалини, след като най-малкото са противоестествени (против природните закони), и след като благодарение на тях населението на Земята се увеличава драстично и опасно и качеството на "човешкия материал" пада също толкова драстично и опасно. Или пък доколко е оправдано изпробването на всевъзможни препарати, след като дългоспорчните ефекти от действието им могат да се разкрият само чрез дългосрочното третиране на доброволци с тях. А и още нещо: аз съм сигурен, че колкото повече се задълбочава медицината в посоката, която е избрала, толкова повече ще се увеличават болестите и проблемите. Сами ги предизвикваме, защото това са си природни механизми, независещи от нашето високомерие и самовлюбеност. Кой знае какви НОВИ, непознати досега проблеми ще донесе бърникането из гените. Другата гледна точка е, че рискът винаги е оправдан - аз не съм съгласен.
А това, което казва бастунът - "Мисля че е правилно преди да направим радикален скок в дадена технология да се опитаме да се подготвим за моралните въпроси които могат да изникнат." - ми навява отново спомена за оная изумителна раса от трилогията на Стругацки (бастун, помниш ли - нещо си говорихме наскоро), която от външна гледна точка е изостанала тотално, защото не се развивала, но погледнато отвътре, процъфтява - защото се е научила първо да предотвратява негативните последици, а после да прави крачка напред. Те това е за мен утопия.

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.