"Автори, които използват собствената си популярност, за да казват на хората, купили си книгите им просто от суета, неща, които те иначе не биха чули..." Чудесно, това наистина са едни от най-ценните и ценените от мен автори. Макар че по-гореспоменатата от теб дефиниция би трябвало да важи с обратен знак и за тези хора. Тери Пратчет е добър пример, НО. По-рано, когато говорех наляво и надясно, че той е изключително педагогичен и под шегите му има сериозен пласт мъдрост, всички ме гледаха опулено и кимаха от любезност. След това, когато стана наистина известен, този пласт започна да се изражда в просто поредните каламбури или тъй спорната дума "гавра" с погрешните ни представи за света.
Кърт Вонегът, за когото се отвори дума, също е такъв, истински такъв автор. Намирал съм цели пасажи, които алармират имащите уши, и в книгите на Майкъл Крайтън - "Джурасик парк" и "Изгубеният свят" например. Общо взето, всеки наистина добър писател, който има какво да каже на хората, а не просто създава интересни саги, внушава ценности. Друг е въпросът кой какви ценности намира и кое за кого е ценност. Много хора биха казали, че Слави Трифонов също раздава ценности. И в известен смисъл ще са прави.

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.