[Зная, че не обръщаш внимание на мнението ми, но аз да си го кажа.]

Възраженията ти щяха да бъдат съвсем на място (дори това за "Фондациите"), ако ставаше въпрос за други книги. Просто в случая те са съвсем неуместни. Аз не възприемам тези 4 книги като поредица. Та те са толкова различни - и като идеи, и като сюжет, и като художествена реализация! Само някои от героите са еднакви, но не това е най-важното. Все едно да кажеш подобно нещо за всички произведения на Лем, в които Пиркс е герой. Вярно, първата и втората са едно цяло, но третата е съвсем различна (екшън открай докрай, но с много интересни визии) и по-скоро служи за преход към четвъртата, "Триумфът на Ендимион", която е абсолютно епохално произведение. Такава книга просто е невъзможно да не се помни, ако е четена. Щеше да е огромна загуба, ако наистина Симънс беше свършил с първата книга. Та за мене всъщност шедьовърът е "Триумфът на Ендимион", а другите са просто добре написани прелюдии. Имам чувството, че е събирал мислите си за нея, пишейки третата.
И накрая, споменаването за парите като цел на писането е нещо, което е абсолютно неуместно в случая. Споменава ли се това във връзка с Лем и Стругацки например? Симънс е писал, за да каже нещо, и го е направил по начин, който никой друг не може да имитира. "Триумфът на Ендимион" е уникална книга и не може да бъде подражавана, което не е така например при романите на Стругацки с всичките им продължения от техните ученици. Това е книга, поставяща автора й в пантеона на безсмъртните.
Нарочно не казвам нищо конкретно по съдържанието й, защото с едно четене просто не може да се обхване грандиозността на нейния замисъл.

Изказаните мисли са като малко по-бистра струйка в мътната река на общата Мисъл...