НИКИ, това, което казваш - ""основната идея" на всяка книга е да достави удоволствие на тези, които я четат" - е вярно само от известно време насам - от времето, когато четенето и писането на книги е станало масова дейност. Т.е. някъде от Дюма насам. Преди това книгите са се пишели единствено с образователна и педагогическа цел. И са били почти само шедьоври. Така че "вертикалното нашествие на варварите" (т.е. ние) е изменило целта на книгите. Което е колкото добре (разширява се тематиката, броя на пишещите, казват се много повече неща), толкова и лошо (профанизира се и се конвейеризира писането, куцо и сакато почва да пише, съдържанието страда, трудно е да се попадне на добри неща...). А добрата книга винаги доставя удоволствие на нормалния човек, ако не му е натрапена.

Когато Гандалф казва, че прочитът (за препрочитането няма да говоря)на някои книги е "задължителен", той няма предвид това, което учителката ти има предвид, а това, че (както се изрази Лейзи) някои книги наистина са крайъгълни камъни в израстването ти като личност. Т.е. ако искаш, ги чети, но само ще загубиш, ако не го направиш. Разбира се, в много голяма степен е субективно кои точно книги са такива, но може би наистина има книги, които са такива за всички. [А Тартюф си е хубаво нещо... просто не трябва да го възприемаш като педагогическа задача.]

А мисленето върху дадена книга дълго след прочитането й не е "нужно", а просто се случва - ако книгата те впечатли дълбоко с нещо, просто не можеш да я забравиш.

Впрочем защо всички правят някакво разделение между "книгите" и "истинския свят"? Та книгите са част от истинския свят...

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)