За мене "основната идея" на всяка книга е да достави удоволствие на тези, които я четат. В зависимост от човека, който я чете тя наистина може да направи това, а може и да стане скучна и досадна.

Не мога да разбера Gandalf, като казва, че препрочитането на някои книги е задължително. Какво означава това? Моята литераторката също ми дава книги, които задължително трябва да прочета. Виновна ли съм обаче, че "Тартюф" не ми харесва и ако не ми пукаше толкова много за оценката нямаше изобщо да я погледна (но това е четене насила и е много гадно), дори да ми пилят на главата как трябва да се прочете дори само заради "общата ти култура".

Та мнението ми е: книги се пишат и се четат само за удоволствие (е, има си научни книги, но този, който ги пише да не го прави насила?). Препрочитат се поради същата причина. Няма задължителни книги. Няма бройка, която е хубаво да си прочел. Няма такова нещо като "чете много" или "чете малко". Освен това книгите се тълкуват от всеки различно и може това тълкуване да няма нищо общо с това, което автора е искал да каже (ако изобщо е искал да каже нещо), важното е всяка книга да ти носи нещо, нещо твое си.

И защо да е нужно да продължаваме да мислим за книгите продължително време след като сме ги прочели? Има и други неща....истинския свят например. :)

N.

Редактирано от NlKlTA на 09.01.01 20:33.