Има наистина известно "зацикляне" сред почти всички живи автори. Може би факта, че сме свидетели на всекидневни чудеса приближава фантастиката прекалено близо до ежедневието ни.
Например автори които наблягаха в произведенията си предимно на техническите достижения на човечеството, днес почти никой не чете и обратно - тези които използваха бъдещето или паралелната действителност, за да развият техните герои ролите си, се четат независимо от датата на издаването.
Почти се отчайвам, когато започвайки "нова" книга усещам как вече виждам краят й.
Кога ли ще се роди нещо ново, достойно да замести автори като Зелазни, Ханлайн и Азимов?