Колко тъжно звучи, това което казваш. Вярно, всяко нещо има начало и край, но не искам да вярвам, че всичко във фентъзито вече е изчерпано. Аз продължавам да мисля, че се изчерпват авторите, които не знаят нито как, нито кога да спрат да пишат, съблазнени от парите. Дали Пратчет е изключение? За мен- да. Обичам всичките му книги, най-вече заради хумора и заради смелата пародия. Урсула е невероятна, също много харесвам героите й, но сякаш и тя...попрекали с приключенията. Но епосите, епосите - те са друго нещо- това са съвременните ни приказки, това са сегашните Ансдерсен, Екзюпери, Ман...Гьоте ако щеш, това са бабините ни страшни истории. И понеже се създават в наши дни не могат да не носят отпечатъка на масовата ни култура. Хайде, нека вярваме , че може би ще се роди ново поколение, което ще придаде на тези епоси нови нюанси, нов смисъл...Само дето ние остаряваме...и дали ще ги разберем?
Аз ще продължавам да ги чета. Вярност, лоялност или инат? Не, приятелю, носталгия.