Не мисля, че фантастиката е някакав особен вид литература която възпитава в атеизъм (както може би си мислиш). Понеже Homo Sapiens може да се преведе по-соро като "човек вярващ" поради естеството на познанието ни, мисля че захванахме най-изтъркания начин на разбирането на тези понятия. Знанията които "притежава" човечеството за повече свидетелства за даено явление, в което ние вярваме. (Нпример някой от вас да е бил на Луната за да провери дали там наистина няма въздух?)
Науката също е вид религия. Ако погледнете във в."24 часа", тъпотата на рубриките започващи с "Учените смятат че..." могат да накарат човек да получи мозъчно увреждане. Хората обаче вярват. (Не знам дали авторите на тези статии си вярват)
Доколкото разбирам и атеизма е вид религия. "Аз не вярвам в бог". Колко смешно. "Аз не вярвам глупавия бог който мога да си представя". Персонификацията също не е точка в спора. Ако един робот-струг направи някакъв детайл, това не означава, че е личност. (примера е повърхностен, знам)
Твърдението, че науката може да обясни всичко е напълно взаимозаменяемо с това че с бог може да се обясни всичко. Даже ако се замислите ще видите, че и в двата случая говорещите не разбират за какво иде реч. Тоест става дума за религия.
Искам да напомня за няколко прекрасни произведения обсъждащи религиозни въпроси в за които не може да се каже, че авторите са атеисти. "Кантата за Лейбовиц" и "Майсторът и Маргарита"
Освен това твърдението че християнството е донесно само злини на човечеството е несправедливо. Ние не знаем какво би станало ако го нямаше. Освен това човек се учи от грешките си, следователно поне нещо сме научили (надявам се).
Освен това си мисля, че религиозното чуство на преклонение пред съвършенството не е чуждо на повечето от вас. Освен ако не сте грандомани, които не могат да намерят нищо по-велико от самите себе си.
(Покорно моля всички които се обиждат от множественото число което ползвам да смятат че не става дума за тях)