|
Тема |
Отг: Репортаж за Тери Пратчет. [re: basstoon] |
|
Автор | Hellen (Нерегистриран) | |
Публикувано | 22.11.00 16:40 |
|
|
Благодаря, Basstoon, за коментара! Обаче да те питам - ТИ ИМАШ АВТОГРАФ ОТ БРАТЪТ СТРУГАЦКИ?!? ... Виждал си го на живо?? Ех-ех-ех-ех <въздищам аз>, сега е мой ред да започна да завиждам! А образът "Привалов пред У-Янус" описва максимално точно поведението ми пред Пратчет (или по-скоро описва вътрешните ми подтици да седя и да гледам разконцентрирано-благоговейно към Човека).
Не бих могла обаче да поканя Тери Пратчет на банички с боза, защото островитяните не са открили още баницата. Нито пък бозата. Кафето са го открили (по сведения на очевидци) преди около десетина години. Дотогава се е пиело само чай. И досега не могат съвсем да свикнат с концепцията "кафене", та затова наблюдавам екстравагантности от типа на "капучино със суши" например. (Сушито е сурова японска риба, както е известно).
Но иначе идеята ти е добра. Все повече се убеждавам, че да познаваш Тери Пратчет е ... уникално изживяване. Познати, които са го засичали във влак или просто на улицата, казват, че е приятен събеседник и говори интересни и умни неща. За чувството за хумор няма какво да говорим. А и у мене, от кратките ми срещи с него ми остана усещането, че край него човек се чувства ... спокойно. Някакъв душевен мир излъчва, ако това може да опише усещането. (Обикновено човек, когато е заобиколен от тълпа непознати, се чувства напрегнат и притеснен. Той се притесняваше, разбира се, но това не му пречеше да излъчва усещане за спокойствие около себе си.)
Hellen
|
| |
|
|
|