Хм... Според мен пък точно психологическото изграждане на героите е много силно в Играта на Ендър. Може би по различен начин виждаме света? Аз знам, че има такива хора в дайствителност, че реакциите им спрямо ситуациите, в които изпадат в романа, са правдоподобни. Изобщо, за мен Орсън Кард е най-големият познавач на човешката душа сред фантастите, ако има някакво място за аналогия с класиката, бих го сравнил с Достоевски, колкото и смело да звучи. Всъщност и за Достоевски, който е най-любимия ми писател в литературата изобщо, доста хора казват, че всичко е пресилено и героите са неправдоподобни. Но и в този случай аз знам със сигурност, че има такива хора. Толкова за Играта на Ендър - да казвам, че фабулата е виртуозна, е излишно, защото е очевидно за всички...
Кажи само какво е станало с онези хора, които са я чели n пъти, защото и аз съм сред тях - поне да знам какво ми е :-)

А Говорителя... Според мен тук нещата са малко по-зле откъм псхологията, но само в сравнение с Играта на Ендър. Но за сметка на това фабулата е още по-добра. Има някои технически подробности, които ме подразниха, но конфликтите са важни, а не техническите подробности, както казваш ти на едно място... И като се досетих за това - на същото място ти казваш, че харесваш Лабиринтът на отраженията на Лукяненко, а в същото време се изказваш така категорично против автори като Азимов, Бюджолд, Брин, да не говорим, че не Харесваш Хиперион и Кард... Та всички тези автори са на светлинни години пред Лукяненко. Не че имам нещо против него - приятен автор е, но с неговите недообмислено-безсмислени мелодраматични монолози и липсата на елементарна логика в отделни моменти... И самите технически подробности - е, може да не обърнем внимание на някои дребни грехове, но когато нещата са описани като от абсолютен лаик, не може да не дразни... Така че понякота са ми странни вкусовете ти - кои са точно критериите ти за това дали един писател е добър или не?

P. S.Можеш ли да поясниш какво имаш предвид за момента със свалянето на слушалката?