Киро гледаше с умиление полупразната бутилка с ракия Карнобат. Значително намаленото й съдържание се дължеше на неговите благородни усилия през последния половин час. Предизвикателната визия на шишето не можеше да заблуди никого за вкуса и съмнителните качества на съдържанието, но тренираният метаболизъм на Киро не изпитваше трудности да насочи алкохола в правилната посока - мозъка. От време на време разфокусираният поглед се отклоняваше от съзерцаването на шишето и се спираше разсеяно на бездарната картина, която загрозяваше стената. На нея с водни бои беше намацан разкривен, червен дявол, който ръчкаше с тризъбец няколко грешници. На пръв поглед нищо, което да си струва да се гледа, но в контекста на последните му преживявания цапаницата се струваше твърде интересна на Киро. Беше на купон у някой си Крушата, на когото не знаеше истинското име (както и повечето от присъстващите не го знаеха) и използваше само тъпия прякор - "Ей Круша, донеси още чаши", "Круша, дай нещо безалкохолно", "Круша, Ряпата пак одрайфа килима"... Часовникът показваше 11.30 вечерта, а спиртомерът на Киро надхвърляше 400 гр. концентрат. И както обикновено става в подобни моменти, накиснатият в алкохолна баня мозък за пръв път се върна подробно на идиотските преживявания от предишните дни, за които Киро не беше посмял да мисли досега. Приблизително пет дни и 2 литра ракия по-рано Киро искаше да умре. Желаеше го с цялото си слабо и уморено тяло, с отегченото си и отчаяно от живота съзнание. Той викаше смъртта, призоваваше я да дойде вече цял месец, докато в един момент не реши да й помогне. Наля се порядъчно за кураж и излезе из града. Обикаляше безцелно като поетият алкохол му пречеше да се съсредоточи върху умирането, така както бе запланувал. Полюлявайки се леко той мина през 3 моста, за които реши че са твърде ниски, прекоси около 8 тъмни и опасни улички, минаването през които според 99% от медиите би имало летален характер в съответния час на денонощието и накрая седна уморен до някакъв доста широк булевард, чието име би трябвало да знае, но по никакъв начин не можеше да си спомни. И тогава Съдбата, с главно "с" се намеси, за да изпълни съкровеното му желание. На отсрещния тротоар се клатушкаше не кой да е, а неговият добър приятел по чашка Пешо. "Пеешоооо" изгрухтя весело Киро е се насочи към уличното платно с доволна пиянска усмивка. Усмивката остана дори след като надулия с пълна газ баварец го перна и го метна във въздуха като парцалена кукла. Изобщо голям майтап. Жалко че дребничкият костюмар, който излезе пребледнял от колата, не можеше да види смешната страна на цялата тази работа. Той обиколи два-три пъти около тялото на Киро с плачевна гримаса на лицето, после зарови пръсти в рядката си зализана нагоре коса и в крайна сметка реши да изчезне колкото се може по-бързо и подкара колата със скорост застрашаваща живота на още много други пияни и не пияни същества. Реакцията на споменатия по-горе Пешо не заслужава интерес и би привлякла вниманието само на някой психолог, който би издрънкал сума ти евтини приказки за шок и прочие. След неопределено време Киро се поосвести достатъчно, за да обърне внимание на твърде внушителната гледка, която се разкриваше пред него. Розови и зелени кръгове и петна се друсаха, клатеха и търкаляха във всички посоки. Кръгли сфери от светлина летяха наоколо и се блъскаха като билярдни топки в някакви светещи прегради и в него, което той усещаше като слаби удари в корема. Най-сетне паметта на Киро успя да привлече вниманието му върху послетното съхранено събитие, а именно ударът на колата и мигновената болка, преди да изгуби съзнание. "Мъртъв ли съм?" изломоти неволно той. "Технически си" - гласът не беше напевен или мелодичен, може би леко дрезгав и идваше зад гърба му. Без никакви усилия, което доста го учуди, Киро успя да се обърне и да съсредоточи поглед върху най-странната фигура, която беше виждал някога пиян или трезвен. Мъжът беше висок около 2 метра имаше малка сбръчкана главичка с кисело изражение, около която плуваше във въздуха обръч от зелена светлина. Беше облечен в мръсно сива тога, а от гърба му излизаха чифт раздърпани крила. "Моля моля, сега пък и претенции! Не може всички да ги оргее херувим. Още малко ще поискаш и лично Девата да те въвежда!" сърдито изграчи персоната. "Ти ангел ли си?" най-сетне успя да попита Киро. "Е не, аз съм баба ти! Викай ми Мишо. Аз съм твоя ангел пазител, тъпако." изстреля ангелът. "Ти да не си архангел Михаил?" сети се внезапно Киро. "Ха ха, много смешно." изквича фигурата "Бях архангел преди цели 5 мандата. За какъв се мислиш, за някакъв проклет шегаджия ли?". Киро беше отворил уста невярващо и от ъгълчето й се стичаше вадичка слюнка. "Защо все на мен се случват такива, уфф" сърдито мърмореше Михаил. Бръкна в някаква гънка на тогата и измъкна доста гадно изглеждаща тръбичка с полепнали по нея секрети. Докато Киро разбере какво става, ангелът беше успял да напъха почти цялата тръба в гърлото му и помпаше с нещо като ръчна помпичка. Гнусната операция продължи не повече от няколко секунди, а след това Киро се почувства сякаш е живял години в Тибет. Физиономията на Михаил малко се разведри, той захвърли тръбичката и помпата на някъде и извади от тогата огромна книга подвързана с кожа. "Такааа, да я видим сега тази работа, пич. Тука пише че в момента си на 25, нямаш деца, нередовен полов живот, пиеш много, пушиш малко, никога не влизаш в църква, освен миналата година когато беше пиян и мислеше, че това е кръчмата и се опита да изпиеш цялото църковно вино, не се молиш, вярваш слабо в Бог някъде дълбоко в себе си, ще умреш на 50 години, намушкан в гърба от крадец. Хм, има нещо гнило... Какво правиш тук? Имаш още 25 години." Киро възнагради думите на ангела с умен поглед номер три, запазен за подобни специални случаи. След малко изръси притеснено "Ами аз, ъъъъ аз такова, аз исках да умра и ъъъ нали разбираш..." "Аха, искал си да умреш значи, това е доста сериозно нарушение, да знаеш. А защо тук пише: причина за смъртта - катастрофа". "Амии...." и Киро обясни на бързо каква е работата. "Добре, пич, аз съм по въвеждането, не е мое задължение да се занимавам с глупости. Нека правният отдел се оправя с тази бъркотия." любезно се усмихна Михаил и щракна с пръсти. Киро се издигна нагоре и се понесе след ангела, който мързеливо махаше с крила от време на време, беше очевидно, че не лети благодарение на тях. "Символ, нали разбираш" обясни той "Остаряла традиция". "Михаил, ти да не би да четеш мислите ми?" попита Киро. "Мишо! Наричай ме Мишо" изквича сърдито ангелът "Шефът иска да се сближавам повече с хората!". "Мишо, къде отиваме?" "Тук пише, че си зачислен в 5ти сектор при грудковците", поясни със самодоволна усмивка Михаил. Думите му прозвучаха доста зловещо и Киро не се осмели да любопитства повече, а се зазяпа в изумителната гледка, която се разкриваше пред очите му.