Когато си купувам дадена книга не го правя за да прочета какво ще ми каже авторът. Много повече се ръководя от очакването да се ЗАБАВЛЯВАМ с тази творба. Очаквам тя да ме развълнува, да ме разсмее, натъжи, да ме направи съпричастен. С други думи да преживея емоционално героите и. Едва след това си давам някаква сметка дали съм научил нещо повече. В този смисъл красотата на изразяването, стилът на автора може да засили или съответно да намали удоволствието от това начинание. (А не например дали човърка световен проблем или личностен). Ако идеалите, мирогледът, подходът на автора в творбата се доближават до моите представи, ако ме НАКАРА да мисля, да си задавам въпроси защо съществувам, трябва ли да следвам някакви идеали, или да се противопоставям то тя ми харесва (тук не мога да съм изчерпателен). Фантастиката ме кара да мечтая и с това аз истински се забавлявам. Затова си я чета. С това изразявам и мнението си за критиците. Щом има кой да ги чете значи са потребни. Аз обаче не приемам някой друг да ми показва какво е искал да каже автора. Тяхното мнение не може да допринесе за стойността на книгата (друг е въпросът дали може да повлияе върху нейното възприемане). По ми харесват уводи написани от самите автори. Ако мога да перифразирам: Чета за да се забавлявам. (А и във форума участвам заради това :).