Извинете, че се намесвам, но и двамата не обхващате от всички страни разискваните проблеми. Аз също не бих могъл да го направя, затова не мога да си позволя да критикувам конкретните аргументи на когото и да било с такъв назидателен тон. Trjabva li drehite, hranite, lekarstvata sushto da budat bezplatni? KAK da stane taka che da sa bezplatni? Da ima za vsichki? Tova e ikonomicheski vapros. Сигурно ти е пределно ясно, че гореизброените стоки НЕ МОГАТ да са безплатни - за произвеждането им са направени разходи. Те могат да са безплатни за една група хора за сметка на нещо друго - на вътрешния дълг на държавата например. Така че икономическият въпрос е как да се преразпределят средствата, че всеки да е доволен. Това засега е неразрешим въпрос. Решаването му е тясно свързано с промяната в самите нас, а тя за съжаление върви много по-бавно от промените извън нас... Когато скоростта на двата процеса се изравни, тогава ще може да се говори за задоволяване на нуждите на всички. А пазарната икономика в сегашния си вид не позволява това да стане. Pazarnata ikonomika pozvoljava kogato dostatuchno goljama grupa hora imat nujda ot neshto da go poluchat. Zashtoto drugi hora vijdat tazi nujda i sus vsichkite si usilia se stremjat da ja zadovoljat, zashtoto shte izkarat pari ot cjalata rabota. Това си е така, спор няма, само че в момента сме на етап на развитие на обратен процес - масово манипулиране на съзнанието с цел изкуствено създаване на нужди у потребителите. Опитват се да те убедят: ти имаш нужда от това, цяло чудо е, че досега си живял без него. Този процес е неизбежен, тъй като отдавна са заети всички ниши за производство на наистина нужните неща и за да продължат да печелят, заинтересованите трябва изкуствено да създават нови ниши. А това е изключително опасно - то води до използване на различни психологически средства за обработка на потенциалния потребител, т.е. обикновения човек. Страшно е, но подрастващите на запад от малки живеят с идеята, че трябва да печелят и да изразходват колкото може повече средства, защото да потребяват е едва ли не висшата им цел в живота. И ето как ръка за ръка вървят двете тенденции - средностатистическият човек става все по-податлив на фалшиви внушения и тези фалшиви внушения все повече се настаняват в живота му. Реалността се покрива с все повече пластове илюзии и нещата заприличват на това, което описва Филип Дик... Ако някой вижда по-дълбоко сред пластовете илюзии, той вече става аутсайдер - смятат го за невменяем, луд или най-малкото особняк, който пречи на удобното съществуване на тълпата. Но стига толкова, защото колкото и да говорим, не можем да кажем и прашинка от това, което е.