Темата на dreamer ме подтикна да помисля за бъдещето на нас, хората. Основните сценарии според мен са няколко: Според единия противопоставянето ще продължи, ще избухне Световна война и после ще стане като в компютърните игри - оцелели мутанти. Тъжно. Другия е като в Червения - Зеления - Синия Марс. Мегакорпорации, марионетни правителства и сфери на влияние, достигащи другите планети. Също тъжно - не искам да живея в общество с основен идеал парите. Третия е като в Невромантик - Нулев брояч. Гибсън описва един киберсвят в които реалната действителност ще бъде на заден план. Според мен това е една огромна клопка за нас - момента, когато стане възможно да бъде свързан човешкия мозък директно с компютър, и да се симулират всички преживявания така, сякаш са по-реални от самата реалност, този момент може би ще бъде края на човечеството. Защо да рискуваш, защо да се лишаваш, защо да страдаш за нещо като можеш да го имаш в виртуален вариант. Колко от нас биха издържали на изкушението да се втурнат сред звездите сега, при това без да стават от компютъра си? Надявам се човечеството да не се превърне в раса от електронни наркомани. Ще ми се да кажа че четвъртия вариант е като примерно в книгата която чета сега - Летен прилив. Тук човечеството тръгва на експанзия в галактиката, среща и се разбира с извънземни, намира огромни извънземни артефакти... Но някак си това не ми се струва вероятно, твърде сме болни ние хората и не зная дали ще тръгнем по този най-труден и светъл път. Ние сме алчни, злобни, войнствени, експлоатираме всичко до което се докоснем. Ние сме вирус, които унищожава собствената си жизнена среда. Аз не съм оптимист за бъдещето, а много искам. Може би затова чета фантастика, за да поживея поне малко в свят, в които навярно никога не ще живеем... Какво мислите вие, песимисти или оптимисти сте?