Ни най-малко не го възприемам като атака. Просто съм предоволен, че накарах някого да напише нещо стойностно, нещо повече от "това ме кефи" или "оди лягай". Трябва да взимат пример от теб. Защо мисля, че "усещането за чудеса" вече не е важно? Добре, ще си кажа. Огромната част от аудиторията, която чете фентъзи, е от хора в такава възраст, в която ги интересуват две неща: кръв и сперма. И това в момента е в доведени до абсурд граници поради общото освобождаване на нравите. Така че то измества всякакви вътрешни необходимости от усещания за чудеса и пр. Разбира се, аз познавам достатъчно хора, които не са в тая категория, но думата ми е за мнозинството. Забелязвам примерно, че доста от четящите Пратчет най-много се кефят на битката в Интересни времена, като че ли това е най-важното. Е, сигурно представям нещата прекалено цинично. Нищо, лошо нема. Лошо ще е, ако се представят в прекалено розово. А комай във всички жанрове се хвърля да пише твърде много народ, на който не му е това работата. Хм, знаеш ли, това lurk-only състояние като че ли и на мен ми е присъщо. Впрочем, в известно отношение вече не е... Абе то май това си е славянска черта, която ни пречи да общуваме по-интензивно с околните, но пък съхранява вътрешния ни свят. Уф, стига, че се забих в глупости. :)))