Ами така де. Чел ли е някой от вас нещо българско, което да е добро фентази. Това ме навежда на мисълта: Каде е границата между приказката и фентазито. Не изобщо, а за Вас. (... ъъъ, аз не пиша, а чета. ) Препоръчвам ви да потърсите "Приказка за Стоедин" роман-приказка от Никола Русев. Първо не може да се сравнява с Толкин. По скоро с Николай Райнов (ако са ви чели прекрасните му приказки, когато сте били малки). Прилича по скоро на компилация, но както надявам се ще се съгласите новите сюжети във фентазито не са най-важното. Усещането е важно. За пример ще дам Прачет. Има ли някой които да мисли че светът на диска няма нищо общо с "действителни лица и събития". Просто Прачет го използва за фон на прекрасно-умно-смешните си истории. ... Не че е много по темата, но просто ми се искаше да прочетете това, което може би никой няма да издаде повече. А си заслужава. ... (малко инфо за който не го е чел) ... Доста е старо (1984 май... или по рано) Знам само за едно издание, което е в две (!) книжки по 200-250 стр. Това което ма напива в тази книжка е българското звучене (малко архивно). Например царица Параскева, кокорбаши Ванчо, хайдук Бишо, а принца е Пулейко (от "Пуля се") :)