tkm, струва ми се, че не си разбрала Прекрасният нов свят. Това е велика книга, занимаваща се с проблема за щастието, истинността на това, което си мислим за реалност и истина и други важни неща. Влизал съм в разгорещен спор за тая книга, който обаче не се отнасяше до това дали книгата е велика или не (за това спор няма), а до това дали тя е антиутопия или утопия. Всеобщото мнение е, че е антиутопия (дори влиза във всички антологии на великите антиутопии на ХХ век) по редица признаци - всеобща манипулация на обществото, липса на свободна воля и т.н. Обаче тук има един много важен момент, който според мен може да мине за утопичен - там почти всеки си мисли, че е щастлив. А каква е разликата между това и действителното щастие и не е ли то цел на всеки? И не само това са въпросите. Въобще, има върху какво да се разсъждава по тая книга.