Вместо да се изявяваш като на пишман-критик защо първо не попиташ какво му беше на преводача докато превеждаше тази книга, избрана за поредицата по нечие неясно хрумване и колко узо отиваше за възстановяване на измрели мозъчни клетки след края на работния ден? Защото оригиналът, мога да те уверя като пряко потърпевш, (сиреч споменатият преводач) е още по-старателно лишен от всякакви, дори минимални, белези на писателска мъдрост.
Има една история за Хари Харисън, който на някакъв НФ конгрес втренчил очи във витрината с книги, на която се мъдрело и негово произведение. "Чакай бе - рекъл, - това не съм го писал аз. После се плеснал по челото: - А, да бе, миналата година, когато ми трябваха пари за ремонт на покрива." Та за тази книга на Бънч навярно също са му трябвали пари - за ремонт на теферич-тоалетната.