The Second Objective / Фен клубове / Фантастика

Смята се, че е написал и Before I Wake (1997) под псевдонима Eric Bowman (непотвърдена информация, въпреки че му се приписва в Уикипедия). Бих могъл да приложа анотацията й, но в момента става дума за друго нещо.

Що се отнася то The Second Objective... кхм... опасявам се, че зад неиздаването й стои моят виновен пръст. Беше ми дадена за оценка с анотация и ето какво написах...

ВНИМАНИЕ: Надолу има обилни спойлери!

Дата: 26-12-2006
Заглавие: Second Objective, 338 pp
Автор: Mark Frost
Издадена : 2006
Жанр: военен трилър (?)

Съдържание: Действието на този роман се развива през ноември и декември на 1944 година. Германците са натикани обратно в Германия, Червената армия напредва от изток, десантът в Нормандия е факт, американците натискат от юг (главнокомандващият на Западния фронт Айзенхауер е установил щаб-квартира в парижкия дворец „Трианон”), англичаните напират от север. Хитлер е в безизходица, но надеждата не е умряла. Той иска да разкъса английските и американски войски, да им нанесе решителен удар и след това да се справи с руснаците. Извиква при себе си небезизвестния Ото Скорцени и му възлага задачата да изпълни тази операция (наречена „Есенна мъгла”). Но Хитлер има идеята, че покрай основната задача, може да има и втора (оттам заглавието на романа), при това с решително значение. Тя обаче трябва да бъде пазена в тайна до последния възможен момент. Започва набиране на изпълнителите – това са хора, които владеят (или могат бързо да бъдат обучени) перфектно американския сленг и изобщо начин на говорене. Главен герой е Бърни (Бернард) Остер – семейството му е емигрирало през 30-те години в Америка и той е живял 7-8 години в Бруклин. След това обаче баща му решава да се върне в Германия и това се оказва голяма грешка, понеже започва войната и всичко рухва. Бърни (той възприема името по-скоро като на „Бърни”, а не Бернард) се смята повече за американец, но трябва да живее в Германия. Нещо повече, поради знанието на американски е призован да служи на Фатерланда и никой не се интересува какво мисли самия той по въпроса. В школата, в която са мобилизирани хора с добро знание на английски (в американския му вариант), пристига и лейтенант Ерих фон Лайнсдорф. Той пък е от семейство на дипломати и дълги години е прекарал в Англия. След като се върнал в Германия (преди началото на войната) отива в Дахау, където прекарва известно време, занимавайки се с неясни неща. От групата на най-добре говорещите английски са сформирани 5 екипа по 4-има души и на техните водачи е съобщена втората задача. Бърни и Ерих попадат в една от групите (неин командир, естествено, е Ерих). В един момент офанзивата започва. И тук свършва онази част от книгата, която подлежи на разказване. Останалото само ще нахвърля най-общо: петте отряда (екипирани с американски униформи, оръжие, документи и всичко необходимо) напускат Германия и се отправят към Белгия, където Хитлер е намислил да забие клин между английските и американски войски, да го изолира, да ги унищожи поотделно и да обърне поглед на изток, към руската мечка. След това потеглят за Франция. 75% от обема на книгата е описание как отрядът на фон Лайнсдорф си пробива път, убива наред (Бърни е най-вече шофьор на джипа и не взема участие в изстъпленията основно на фон Лайнсдорф, който е показан като завършен, абсолютно безскрупулен убиец). На територията на Белгия обаче по следните им попадат двама американски военни полицаи. Ърл Гранит е онзи, комуто е писано да изиграе ролята на героя. Той поема след непрестанно изплъзващия му се отряд на фон Лайнсдорф и според сюжета на романа винаги е на една ръка разстояние от него, но не може да ги залови. По време на прекосяването на Белгия Бърни веднъж се опитва да спаси живота на застрелян от фон Лайнсдорф американски войник и това не остава незабелязано от Гранит (той, разбира се, не знае, че това е дело точно на Бърни, но благодарение на дедуктивните си способности скоро разбира, че в групата, която преследва, има човек със зачатък или останки на съвест). Както и да е, в един момент Гранит залавя командира на един от другите четири отряда и от него разбира, че втората задача е ликвидирането не на кой да е, а на самия Айзенхауер. Това изправя косите на онези, които са натоварени с охраната му. От този момент нататък сюжетът е ясен: фон Лайнсдорф се придвижва към Париж (последните стотина страници се развиват именно там), Гранит го преследва и аха-аха да го залови, Бърни е отвратен от убийствата и не пропуска шанс да остави на Гранит (той няма представа за него, но знае, че са преследвани от някой) указания какъв е следващият им ход (или по-скоро накъде са тръгнали). В един момент Бърни се измъква на фон Лайнсдорф и попада в ръцете на Гранит. Първоначално е третиран като германски шпионин, но малко по малко Гранит разбира, че Бърни гледа на себе си като на американец и че просто е бил въвлечен в неизбежното за войната насилие. В крайна сметка фон Лайнсдорф е спрян миг преди да застреля Айзенхауер. Помага не какво да е, а познаването на американския… бейзбол. Бърни е излъгал фон Лайнсдорф (като израсъл в Англия той може да има представа за крикет и др. подобни, но е невежа по отношение на американските реалии), че легендата Джо Димаджо играе за „Бруклин Доджърс” и когато в конфронтацията на финала фон Лайнсдорф се представя за американски военен полицай, раненият Гранит го запитва (Бърни му е разказал за лъжата си) кой е Димаджо, фон Лайнсдорф наивно се издава, като отговаря, че той бил на един какъв си пост в „Доджърс”. Което му донася куршум. Но не че Гранит успява да го убие – тази работа свършва Бърни, към когото фон Лайнсдорф се е отнасял с презрение по време на целия роман. На самия финал Бърни си грижи (вече в Ню Йорк) за умиращия от раните си Гранит. Един ден Гранит се преселва в отвъдното и на Бърни се обажда адвокат, който му съобщава, че Гранит е оставил на Бърни всичко, което е притежавал - тъжна сантиментална нотка след десетки безжалостни убийства и след безкомпромисно преследване из военна Европа.
Оценка: Честно казано, не мога да разбера как е възможно да си писател, да не напишеш нищо цели десет години след последното си произведение („Шестте месии”), да си работил на изключително високо ниво в жанра на свръхестественото (да не напомням кой е Марк Фрост) и след дълго мълчание да се появиш и да пръкнеш нещо като „Втората задача”!!! Аз се чувствам абсолютно измамен! (Да, знам че удивителните станаха доста). В този роман няма нищо, което да оправдае вземането на перото: нито историята е нещо изключително, нито героите са някакви невероятни личности, нито атмосферата е по-специална. Не знам... Марк Фрост според мен изкукуригва! В къс послеслов той разказва какво го е навело на идеята за написването на този роман и прекрасно, няма лошо – един добър писател трябва да може да напише роман от всичко… сигурно от едно пресичане на улицата. Но писател като Марк Фрост да седне и да напише един толкова незапомнящ се и безличен роман като този е недопустимо. Не искам да анализирам подробностите на сюжета и конкретната му реализация, понеже продължавам безкрайно да уважавам Марк Фрост за постигнатото от него досега, така че ще си спестя оплюването на собствения ми идол. Само ще изкажа надеждата това да е било „прописването” на големия талант след дългата пауза и дано в най-скоро време той пак ни зарадва с нови произведения в незабравимия си стил. Защото „забравимия” му стил е много лесно забравим. (Забележка: моментна оценка в "Амазон" 3.5*)
Заключение: Както един ден стигнах дотам, че да не препоръчам за превод произведение на Джоузеф Финдър (смятах го за невъзможно), така и днес съдбата ме наказа (за какво ли прегрешение) с нещо подобно за Марк Фрост… и то след като десет години наред поне веднъж месечно съм проверявал в Амазон не е ли написал най-сетне нещо ново. Е, написал е, макар че май по-добре да не беше го правил.

"Thanks, you don't look so hot yourself"
(on being told he looked cool)
Yogi Berra