Голямата грешка на статията е, че бърка свойството на холограмите да пазят информация за цялото във всеки един свой елемент с възможността им да бъдат проектирани. От там всички изводи, които следват от еквивалентността на двете, отиват на кино - това, че нещо (вселена, мозък, етц) са холографски (носят информация за всичките си части във всеки един елемент) и то по допускане, дори не доказано, не следва да доказва, че са проекции.

От една страна холографските модели на паметта са много популярни и сравнително успешни края на 80-те и началото на 90-те години, но си имат и те редица проблеми. Общо-взето най-доброто изследване в тяхна полза показва, че когато научиш една гъсеница да пълзи по буква Г, пеперудата, в която тя се превръща (същество с коренно разлина нервна система), също лети по Г.
Но от друга страна има купища експерименти и теории, които оборват идеята - фактът, че лезии в определени области предизвикват загуба на семантична, афтобиографична или дори двигателна памет, категорично показва, че мозъкът ни не работи сто процента холографски. С развитието на ЕЕГ и фЯМР технологиите такива неща могат лесно(е, не лесно, но така се казва) да бъдат изследвани по метод различен от "дай да махнем това и да видим какво ще стане".
Колкото до чуването на миризми и виждането на звук, има си думичка за това и тя е "шизофрения"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите