Продължаваме с втори том:

1. Геновева Димова – „Прекрасната вечер, когато умрях” – е това е то! Варна! Разказът е много добре изпипан, интересен и се чете на един дъх! Единственото, недостатъкооббразно нещо в него (лично мнение) е липсата на психологическа, емоционална или социална натовареност. Но това е лесно простимо, още повече и предвид крехката възраст на автора. Всичко останало обаче е на max! Имам чувството, че Геновева Димова тепърва има да ни радва! Мисля, че е една от най-младите сериозни надежди на българската фантастика. Четете, завиждайте! Такива деца е раждала, ражда и сега Варна, града голема!
2. Марина Мартова (Русия) – „Извратеняк” – от гледна точка на творческо въображение – направо разбива. Изпълнението обаче е по-семпло.
3. Вероника Батхен (Русия) – „Приказка за ръкавица” - Не. Не става.
4. Светослав Николов – „Рибеният мъж” – добър, наистина добър и елегантен разказ!
5. Серхио Гаут Вел Хартман (Аржентина) – „Схватка край каменния поток” – Не. Не-е-е-е-е-е-е-е-е!
6. Ценка Бакърджиева – „Празник” – много добър разказ, интересна мистична завръзка (е, кючекът ми е в повече, но като погърмя по снимката на Ахмет Доган – минава ми!), много добра емоционална и смислова натовареност. Някак с извънземните беше малко назлън работата, но като цяло не пречат.
7. Алексей Зайцев (Русия) – „Клуб за бягство” – много сладък разказ! Една много интересно разказана история – също като „Прекрасната вечер, когато умрях”. Но със същия недостатък (ако може да се нарече така). Простим е – но само ако авторът е връстник на Геновева Димова. Иначе е просто един добър фантастичен фейлетон.
8. Христо Пощаков, България – „Думата” – един от най-добрите разкази на бате Ицо! Тук вече, освен талантът, думата си казва и опитът. Фантазия и изследователски дух се преплитат в едно и резултатът е много красив! За искрена радост на сериозния читател и ужас на разни келеши.
9. Ивайло Иванов – „Пътища назад” – авторът декларира, че ужасно се срамува, че въпросният разказ се класирал на 2-ро място без никой да потърси изричното одобрение на светли умове като Йоан Владимир, Ивайло П. Иванов, Антон Стайков, Ангел Богданов и пр.! Срамува се, че толкова го награждават и го публикуват из разните му Америки, Европи и Русии, без никой от редакторите да му пука за мнението на горните. И при всеки следващ случай ще се срамува все повече и повече!
10. Владимир Цветков (Беларус) – „Редакционния” – забавна история, но някак прекалено праволинейна. Една малка изненада в началото, но до края не се случва почти нищо, заслужаващо по-специално внимание.
11. Антонио Белломи (Италия) – „Наемникът” – много добър и красив разказ! Може би най-реалната фантастична история в целия сборник. Препоръчвам я!
12. Бранимир Събев (България) – „Златин и змеят” – Много хубав, забавен и увлекателно разказан фентъзи екшън. Е, сега – ако не бяха някои провокативни еротични нюанси, бих го нарекъл „хубава приказка” – но е добре читателят да е поне на 17. Интересна приказка за възрастни, която може да накара мъжката част от публиката да си спомни тийнеджърските години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите