Според мен филмът беше брилянтен.

Честно, учудвам се, че на повечето хора тук темата им се е видяла банална.
Не си спомням откога не съм гледал по-добър SciFi филм! Най-готиното според мен е точно това, че освен простата алегория за това как се отнасяме с "чужденците" има смисъл и като съвсем буквална история. Не се сещам нито една подобна тема във фантастиката.


ВНИМАНИЕ! По-долу коментирам факти от филма така че ако не сте го гледали, може да ви разваля изненадата.


Идеята да контактът между нас и по-високо технологична цивилизация да се превърне в обикновен апартейд просто защото хората са си такива според мен в безценна! Този така мечтан от мнозина контакт с по-развити разумни същества ще бъде невъможен по такъв странен начин. И при това ние сме подтисниците защото отсрещната страна няма никаква желание, или дори идея, че може да поиска да отвърне на репресиите организирано. Този проблем се показва по най-добрия възможен начин. Някакви кирливи негри се оплакват, че са дошли още по окаяни хлебаркоподобни гадове и им ровят в кофите с боклук. Ще ме прощавате, но не може да се каже че темата намеква прозрачно за расизма, когато в кадър има бедстващ представител на точно това онеправдано население на Африка, който се оплаква че някакви "чужденци" му развалят рахата. Ако бяха само белите задници -- ОК, но случаят изобщо не е такъв!

Трансформацията на главния герой в "чужденец" също е многомерна. Освен че докато се превръщаше в хлебарка, все повече ставаше човек, той ставаше едновремено все по-силен и все по-слаб. Първо разкъса с коланите, с които го бяха вързали, след което се снабди с мощни оръжия, след което получи екзоскелет-танк, способен да унищожи армия! И каво искаше той? Да не го рзфасоват на течности и тъкани в торбички, да не остане презряна хлебарка, да маправи нещо човешко в живота си най-накрая, като помогне на другия да се спаси. Целия екшън всъщност беше опитът му да спре по някакъв начин тези които го нападаха. Отбраняваше се неумело, неефективно в съвършенна бойна машина за да помогне на една хлебарка да избяга. На същите тези на които им печеше яйцата за забавление. Трансформация от противно комичен злодей ръководещ преместването на пришълците, в слаб и смешен герой чийто триумф (равносилен на потегляне с гаджето на Харлей към залеза) е да прави цветя от метал за жена си насред бунището.

Май единствения достоен човек в този филм беше извънземния с детето.

Не само че историята не ми се вижда нелогична, а направо натуралистично реална. Градът свикнал с това, че в небето виси някакво желязо, което не помръдва 20 години. Хора, които от десетилетия се опитвад да се докопат до извънземна технология и просто не могат да я разберат. Негри които се оплакват от "чужди" негри. Абсолютно деградирал екипаж едва преживяват във враждебна среда извън стройна цивилизационна система на тясна специализация. (А само как има взимаха оръжията за котешка храна!)

И Контактът превърнал се само и единствено в демографски проблем.