Баща и син Дюма, Чарлз Дикенс, Оноре дьо Балзак и Анри Мари Бейл пишат творбите си сами. Без екип от 10-20 души.
В Европа литературата никога не е била преди всичко стока, предназначена за продан - това е американски патент. И не е от вчера - още Стефан Цвайг пише по въпроса.
В Европа сме преимуществено художници.
Занаятчиите са освно в САЩ. Има и изключения, де. Самюъл Клемънс например. Джон Чейни (ле-ле, как ли се пулят селяните на тия имена!), Рей Бредбъри...
В по-нови времена вече се формират не просто манифактури, а цели тухларни фабрики за обемисти бестселъри. Не само фентъзи. Пишат до 50 души. Подписва един. Името на автора е станало разновидност на търговска марка.
То... може ама така на изхода имаме стока.
Парите са добре дошли, но по този начин на създаване, литературата губи основното си предназначение, характерно за изкуството изобщо - форма на комуникация.
Така, че когато ми говорят за "качеството на американския литературен пазар", първият ми въпрос е: Качество на какво?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от EugenVonHakenkreuz на 20.09.09 14:59.