|
Гледах филма вчера, на голям екран, с подобаващо притихване в салона, с всичките му звуци и т.н.
Филмът е някъде около ‘добър’, в по-горната част на скAлата. За съжаление ‘небанален’ явно не означава ‘адски много добър филм’.
От една страна е виновно напомпаното ми очакване (може би), а от друга – посоката, в която се движи филма през цялото време. Както и предстоящата мания с билбордове, служители с т-шърти и щампи под път и над път.
Сред големите достойнства на филма са:
* визията. Нестандартна, различна, вкарва те в историята по-добре от лустросаните холивудски ленти, на които всеки е застанал по най-добрия начин, в кадър, с готиния си профил. Охранителни камери, отскъси от документални филми, тв интервюта, разследвания, лабораторни записи – всичко това се е получило добре.
* смяна на местата. Би се получил филм и ако размениш расите – ние сме надвиснали над град Джубаладжабала, корабът ни е повреден, водачите са измрели. Намират ни място в някакво гето, където престъпността избуява, докато няколко човека се опитват да се върнат на кораба и да прекратят безсмислието. А извънземните в началото ни приемат радушно, гостоприемно, след което се сещат, че сме само трън в задника и се опитват да ни преместят и баламосват с уж ‘официални’ бюрократични хватки, които са придружени с жестокост и прочие.
Такава постановка би била по-обичайна, по-смилаема дори. Всичко това ми напомня, че трябва да гледам .
* различността. Тук е застъпен социалният аспект на различната група, псевдоинтегрирана зад огради (а не различността на индивида, присъстваща в една или друга степен в повечето филми), която уж уважаваме и приемаме, ама не точно. Не е случайно, че точно южноафриканец прави подобен филм. Всички извънземни могат да си сменят местата с негри и пак да се получат нещата, което означава, че в тоя смисъл филмът наистина е от типа фантастика, в която фантастичното е костюмът, който ни позволява да вникнем в театъра по-добре и по-непредубедени. Аз нямам нищо против такъв тип произведения и пак ще напомня Зелазни с неговото “за каквото и да става дума във фантастичната книга, си говорим за човешкото” или нещо от сорта.
* главния герой. Нестандартният, притесненият, страхливият, чиновникът. Некрасивият дори.
Режисьорът има един 6 минутен филм – , мисля, че е важна част от целия проект.
Та филмът като цяло трябва да се гледа, въпреки че няма да е на стената на славата. Особено от четящите фантастика. То, хех, ние ако не можем да видим нещо смислено зад стрелящия екзоскелет и торбичките червена боя, кой? Не че кървищата са много, дори напротив.
И моите уважения към Жоро Малинов ;) (ако тоя Малинов по-горе е оня Малинов, де), ама да се сравнява този филм с “Трансформърс”, е нелепо.
Може би проблемът произтича от факта, че е гледан между две салатки с ракийка; може би филмите, гледани между две салатки, се превръщат във филми за салатка. Както филмите, за които имаш големи очаквания, си остават филми с големи очаквания...
- няколко думи от читателя
|
следпрожекционно [re: alvin]
