Точно това се опитвам да кажа - АБС разглеждат проблематиката на произведенията си отвъд всякакви класификации. Единственият универсал който те проповядват е разбирането. "Учитесь хорошо думать - вот вам основной принцип морали" (цитат по памет, Паскал, Много пъти цитиран от БНС в офф-лайн интервюта и друга публицистика). Всичко друго е оставено на читателя.
Ако въобще има някакъв оптимизъм в произведенията им, то той се корени в начина по който "светлото бъдеще" се случва. Ако в момента има някакво количество хора, които са естествено и безкомпромисно добри, умни, разбиращи и състрадателни, то "светлото бъдеще" ще настъпи когато тези хора станат преобладаващо мнозинство. Не случайно в Трудно е да бъдеш бог има такъв задължителен герой - Кира. Тя не е революционер, не е бунтовник, не е поет който усмива недостатъците на обществото. Тя е просто един естествено и неподправено добър човек. АБС много държат на тази своя теза - че винаги, във всяко общество (дори в Арканар) има такива хора. И точно затова главния герой откача и прави такова страшно мазало - когато убиват Кира. Не мисля че подобно нещо би се случило ако убиеха Арата гърбавия или доктор Будах...
И пак не е случайно, че в едно определено светло бъдеще, каквото е описано в Бръмбар в мравуняка, хората които не са като Кира са толкова малко - един Рудолф Сикорски. ( Той също е в някакъв смисъл добър човек, но не интуитивно добър, не естествено добър! Първото нещо което Максим си казва когато Екселенц и Абалкин предстои да се срещнат е - "Господи, та той ще го убие!"). Но за цяло едно общество има САМО един такъв интуитивен убиец, контрастът с Трудно е да бъдеш бог е повече от очевиден, мисля.
Как в едно общество ще се появят добри и умни хора в големи количества е описано добре в Полден 22 век.

Така че, на любителите на безсмислените дилеми, ако наистина държат да търсят оптимизъм в произведенията на Стругацки бих ги посъветвал да търсят бройката на добрите хора. Това е доста груб и приблизителен измерител, но пък е доста сигурен и надежден.
Що се отнася до 27та теорема - има ли там естествено, интуитивно добри хора, ще цитирам по памет (пред)последното изречение - "Крепко зажать палцы, чтобы не задеть Виконта..."
Героят вече е мъртъв, дишането му е спряло, малко петънце мъртва тъкан във варолиевия мост го убива сигурно и надеждно, но той продължава да мисли за гранатата която може би ще убие неговият приятел. Е, добър човек ли е Стас?

Впрочем, имаше време когато тълкувах това последно изречение съобразно предназначението на дарбата на главния герой. Възможно е, разбира се, героят изобщо да не е добър човек, а този императив (Пази Киконин, на всяка цена!) да му е набит по някакъв мистичен начин в мозъка и той да следва предписанието си до последния си дъх, че и малко след това...
Дори да приемем подобно тълкувание, цялостният прочит на книгата също може да даде отговор - има ли поне един интуитивно добър човек в това произведение.

Да не се взема на сериозно...