|
Ами-и-и-и, първи том:
„Вълшебен прах, омаен дъжд” – Милена Димитрова. Добър разказ, увлекателно написан с добра идея, сполучливо развита!
„Отсичащият сенки” – Руна Аруна. Мноооооого добър разказ! Чел съм много разкази с отворен финал. Този е с отворена фабула! Разказва си човекът нещо и читателят сам си изгражда света, в който се развива действието.
Чакайте сега обаче да хвърля бомбата: Руна Аруна не е жена, а мъж. Е, не това е бомбата, де. Руна Аруна изобщо не е от Индия, а от... Русия, Санкт Петербург! Бууууум! Истинското му име е Рашид Александрович Полухин. Доколкото знам е лингвист-хиндолог, живял е в Индия, и е преводач от хинди, бенгалски, сикхски и санскритски. Започнал е да пише сравнително късно – „Грачи” е първият му разказ и е написан през 2003 г. Откъде знам ли? Ами... разказите му „Грачи” и „Пробуждение Нелли” и моят „Еволюцията” са участвали в един и същ конкурс в Русия и са публикувани в поредни сборници. Ценно е да се явяваш на чуждестранни конкурси – я какви неща само научаваш!
Ето и негова страница:
Светът е малък!
„Голямата скука” – Евгений Дрозд. Стегнат, не особено интересен разказ, не ме грабна.
„Против пространството и времето” – Карлос Сучоволски ... и против нервите ми.
„Хвърчило за делфин” – Ивайло П. Иванов. Очаквах поредната скромна, по думите на автора си, творба. Ама – не: тоя е решил да пише нова зоология! Подкожна мазнина... от акула! Те нямат такава – натрупват мазнини не под кожата, а в черния си дроб. Е, това не е толкова известно, но щом искаш да пишеш за акулите... Обаче: плавателен мехур... от акула! Йе! На тоя бисер във Варна ще се смеят и гларусите! Акулите и другите хрущялни риби нямат плавателен мехур. Някой си искал да пише за морето и акулите – похвално, но за да надскочи „Батални морски разкази” от Щурман Жорж, да бе прочел поне „Акулите” от Жак Ив Кусто! Щеше да знае, че акулите са едни от най-странните същества на Земята: не спят, не спират да се движат, нямат сухожилия и плавателен мехур, не боледуват от рак, не мутират и от времето на девона почти не еволюират. А и от Жак Ив Кусто у нас има книги не само за акулите, но и за октоподите, делфините, китовете и какво ли не още. Ама кой да ги чете? Както обича да казва Копо – чукчи не читатель, чукчи писатель!
„Господарят на гробовете” – Яна Кандова. Много добър разказ! За съжаление – може би последният в живота на Яна Кандова.
„Изпит” – Момчил Петров. Бива.
„Подаръкът на Кирин” – Лиоко Лестикона. Силен разказ! Съгласен съм с Бранко, че май е незаслужено подценен.
„Аукцион” – Валерий Брусков. Те, т’ва е! Разказчето е великолепно и с много оригинална идея, напълно в стил „Звездни дневници” на Лем.
„Зелените мисли на Уторпия” – Валентина Димова. Много красива творба! Отново съм съгласен с Бранко – личи си, че е писан от жена. Абе – жените, истинските жени – винаги са били много по-добри естети от мъжете!
„Ветеран от бъдещи войни” – Георги Малинов. Знаете ли какво ме дразни в Георги Малинов – някои негови фенове! Защото за мен той е повече от сочен лаф и як мариз.
„Триптих за юнаци и злодеи” – Калин Ненов. Писах вече за този разказ, нека обобщя с една дума: великолепен!
Редактирано от EugenVonHakenkreuz на 01.09.09 23:48.
|
Re: Конкурсът "Благоевград '2009" - спомени и размисли [re: Бpaнимep]
