Колкото и да се амбицира, охлювът надали ще полети като буревестник. Да не говорим, че има и къде-къде по-царствени и величествени птици. Паганел добре го каза, сочейки негативния PR на Никсън – PR, братче му е майката. Имидж. Реклама. Охлювите, ЦУПО, летят само в рекламите! Иначе – колкото и Red Bull да изцока, пак не се получава. Затова им е нужна реклама. Рекламата, че ей това нещо (няма да казваме какво е!) лети, значи, ама като F-15 Eagle! И ако такава реклама си е свършила работата пред оценяващия, той регира като потрбител – и вижда „нещо като F-15 Eagle”. Особено ако му е приятел.
Когато обаче рекламата няма достъп до оценяващия – той реагира като дегустатор.
И вижда охлюв. Дори и да му е приятел.
На „Таласъмия 2004” даже на мен тогава ми убягнаха думите на Beard че контролът на анонимността на участниците се бил затегнал. Ами... явно дотогава е бил издишал.
Когато преди 3 години в редакцията на „Oceans of the Mind” им беше все едно чии творби четат, публикуването на Пощаков, Милоев и мен и непубликуването на останалите (и него в т. ч.) Робин обясни с думите: „Не мога да си обясня!”. Демек – случайност, бре – стават и случайности.
Сега обаче не може да мине с номера за случайностите. Защото веднага следва въпросът: Е, как пък тия случайности се случват баш когато за журито няма как да не е безпристрастно?
На който въпрос Робин вече няма отговор.
(Абе... то – има, но безкрайно неприятен за него.)
Затова и мълчи.

Интересно ми е дали Робин сам вярва в рекламата си. А, бе? Робин, вярваш ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите