Както всяко интересно явление от миналото, струва ми се че и това се митологизира. Вярно е, още имам болезнен спомен от настъпени пръстчета от опашката за първата "галактика" ("Синият тайфун", струва ми се) пред една книжарница на "Дондуков". Самата поява на подобна поредица в онези времена несъмнено беше повод за радост за всички фенове. Не мога да гадая доколко идеята е била заимствана от серията "Зарубежная фантастика", тъй като в немалка степен я копираше, като формат и подбор, но очевидно "руският брат" е бил използван за параван срещу набезите на най-зъбатите пропагитатори. За съжаление през следващите години "Галактика" не оправда очакванията от многообещаващото начало и поддържаше постоянно нарастващ процент от нискокачествена фантастика. Не мога да виня само редколегията (която в голямата си част имаше доста мъгляви представи относно заслужаващите внимание образци на световната фантастика от онова време - справка, в един предговор Агоп Мелконян цитира великото произведение на Толкин "Лордът на ринговете" ?!), но помня добре (и май пазя някъде) една разгорещена полемика във в. "АБВ" относно подбора в "Галактика" между Агоп Мелконян и Емил Лозев. АМ победи, просто защото отнеха думата на Емил Лозев, който си беше истинският ерудит. От друга страна тогава имаше едни младежки тезиси (или някаква такава тъпотия, сътворени от светлия ум Т. Живков) повеляващи строго процентно съотношение между социалистически и западни образци на изкуството (напр. песните в "Музикална стълбица", филми по телевизията, книги), та вероятно издателството е трябвало да се съобразява с нея. Навярно поради всички изброени причини българският фен остана с "пропуски" в образованието си по отношение на знакови имена от 60-те, 70-те и 80-те години, като Болард, Муркок, Дилейни, Филип Дик, Джон Бранър, Хари Харисън, М. Дж. Харисън и т.н.т и т.н.т., които се наваксват и досега, с всички неприятни последици на късните издания.
Та какво искам да кажа. "Галактика" беше развенчан мит още по онова време. Беше обречена на "забуксуване" поради редица конюнктурни, социалнополитически и личностни фактори (като желанието на много писатели да видят свои произведения в поредицата, или да "уредят" там произведения на писатели от други соцстрани, срещу реципрочната услуга). Беше разводнена от кримита и дяболични истории, които - без да бъдат отричани - просто нямаха място в една фантастична поредица. За мен остава само милият спомен, няколкото удачни попадения ("Лявата ръка..., Краят на вечността...") и хубавите корици на Текла Алексиева през първите години.
|