"... Така очакваното продължение на Вино от глухарчета ... Лятото, което не иска да свърши ..."

"Вино от глухарчета" ми е любима. Наричам си я "най-лятната книга" и я препрочитам редовно всяко лято ... почти.

За мен тя е уникално явление в литературата на 20-ти век, въпреки че едва ли може да се нарече точно фантастика. След нема и половин век, Бредбъри се наканва да напише продължение. Е, всъщност известна част от това, вече е била
готова във времето на издаване на Виното, но понеже-защото-обаче-и.т.н. и не е влязла. Главните персонажи са същите, атмосферата пак така силно цветна. Но не достига въздействието на първата част. Твърде много поучителност, естетични разсъждения за старостта и смъртта ("... Едгар По е братовчедът ми с крила на прилеп ...")
Последната трета на книгата е добра. Както се казва в шахмата - "Гросмайсторът се познава по ендшпила".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Phillip на 03.08.09 13:24.