Да, в европейската история пръв подобна шмекерия с обезценяването направил Нерон, който имал нужда от средства, за да възстанови опожарения Рим и най-вече да си построи "Златната къща" на 5 от 7-те хълма. Разреждането не било голямо - императорът олекотил златния ауреус от 1/40 римски фунта до 1/45, а сребърния денарий - от 1/90 до 1/95 фунта; но това дало доста голям излишък в хазната. Към подобни методи прибягнал век и половина по-късно и Каракала, девалвирайки денария (обезценен се на около 40-45 % сребро) и пускайки т. нар. двоен денарий 'антониан' - 1,5 пъти по-тежък от обикновения денарий. След него през 3 век явлението станало системно, а доверието към римската валута паднало, което довело до развитието на натурален обмен. Причините за подобна антична хиперинфлация са няколко. От една страна имаме недостиг на благородни метали, поради секването на завоевателните войни. От друга страна се засилват злоупотребите на чиновниците, народните въстания /които изчерпват хазната, тъй като няма постъпления/, войниците настояват за все по-високи заплати, а който не плаща редовно - не управлява. Така императорите се виждат принудени да намаляват количеството на злато и сребро в монетите, които през 3-4 век са само посребрени или позлатени, което пък води до инфлация. Количеството пуснати монети се увеличава, а качеството им се влошава все повече и повече. Оттам и опитът на Аврелиан да прокара монетна реформа, за да стабилизира икономиката, завършил с неуспех. Но пък Константин въвежда нова стандартизирана валутна единица, за която е писал Ойген.
Иначе най-добре за парите, благородните метали и влиянието им върху държавите в античността е описано в "Операция Риба".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 26.07.09 01:18.