Да, това вече е мнение!
Истина е, че бая страни от югоизточна Европа имат подобни концепции.
Но те не са даже и фантастика. Разликата е в подхода и в отношението към тях.
Защото фантастиката освен всичко друго, е и визия за бъдещето. Но бъдещето е такова, каквото си го направим.
Спомни си как през 80-те години у нас се възприемаха статиите и книгите (дори излязлата през 1989 г. “Голямата шахматна дъска”) на д-р Збигнев Бжежински – “политическа фантастика” беше по-мекото определение. Защото по-разпространеното беше “политическо шарлатанство”.
Как обаче изглежда “The Game plan” от днешна гледна точка? Някои биха казали, че Бжежински е гениален ясновидец – така да може да предвижда събитията! А всъщност той е политолог. Като такъв – не се ръководи от идеята, че “нещата просто се случват” и не използва паранормални спосбности, за да ги отгатва. Като политолог и съветник на няколко президента, Бжежински е анализирал ситуацията в света и за известно време до голяма степен от него зависела външната политика на САЩ. Така, че дори набелязаните от него перспективи да са се стрували на някого фантастични – със здрава работа по тяхното постигане, стават реалност. И голяма част от тях са станали – но не от самосебе си. Както и всички останали, фантастични към момента на възникването си, идеи. Не се ли поработи – остават си такива. Винаги е така – мечтаеш си за нещо си, но не се ли потрудиш – оставаш си с мечтата.
Румъния си сънува Романия Маре, но не си е мръднала пръста за “изконните си земи” в Унгария, а погледне ли към интересите на Русия – напълва гащите. Дори скорошните размирици в Молдова минаха без позицията на Румъния – макар и в Молдова да се чуваха гласове за обединяване. Румъния помни как 7-ма Кавалерийска и 1-ва Шопска дивизия са марширували из Букурещ и единствните й щения към Южна Добруджа са само дръзки мечти. Като изключим ония листовки, разпространявани в началото на 90-те в Силистра и Добрич “кога (не “дали”!) искате да се присъедините към Майка Румъния?”, други действия е нямало.
Гърция си има Мегали идеята като национална стратегия, но мързеливите гърци са се ограничили до тотално погърчване на всичко в страната си – кафето, салатите, скарата, породите животни и други дреболии. И това е. На византийския имперски фронт – нищо ново.
А дали Турция не се скъсва от проекти и предложения, и даже военни действия (в последно време изключително в Северен Ирак), създаване на тюркоезични организации за икономическо и културно сътрудничество и дали не спира да набива в главите на всички народи от горната карта, че “ние и вие сме едно!” и дали не се намират много идиоти, които се връзват – това оставям на вас и на google. Щото някой дилетант пак ще почне да търси телета под вола.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от EugenVonHakenkreuz на 01.06.09 20:38.