Всъщност, това очевидно е климата! И даже не толкова климата, колкото географския фактор като цяло. Тъжно е, но студентите по икономикс го откриват още в първи курс - цялата политикономия се свежда до географски детерминизъм.
Примерът с картофите е повече от красноречив - в България най много картофи се отгреждат в родопите (даже е нещо като търговска марка - родопски картофи...) Което обаче е един тотален парадокс - виждал съм хора да орат ниви с магаре на терен на който е трудно да стоиш прав, камо ли да отглеждаш нещо повече? И защо тъкмо на такива места се сеят картофи? Защо страни като Афганистан основния поминък е зеленчукопроизводство (след наркотиците, разбира се)? Ами защото на такива места нищо друго не вирее. Защото хората ще умрат от глад ако не го правят. Защото перманентната немотия ги е превърнала в един вид ФРЕМЕНИ на оцеляването. Събира се всяка капка вода, всяка частица енергия. С времето това се е превърнало не просто в бит, но и в култура, в начин на мислене, в традиция.
Какво би се случило обаче ако в Родобите изведнъж се появят едни обширни обработваеми площи? Нормално е да се очаква, че добива на картофи ще се увеличи, а себестойността ще падне. Историята показва точно обратното - добива на картофи ще изчезне. Хората ще отглеждат жито и царевица, а картофи ще си купуват от Македония. Никой не е луд да отглежда нещо което слабо се поддава на механизация. Хората и рапица ще отглеждат (за нафта!), ако това им осигури нормални печалби и съществуване, нищо че не се яде.
Ако следваме твоята логика - би трябвало да закрием производството на картофи в Родопите. Тютюна вече го закриха...
Интересно ми е коя друга култура би предложил при тези условия? Може би ще откриеш едни центрове за преквалификация и всички помашки села ще се захванат ТУТАКСИ с писането на софтуер, произвеждането на мебели, туризъм и тъкането на китеници?
Звучи логично, но на практика това пак си е протекционизъм, защото в момента в който нещата потръгнат ще дойдат китайците и ще ти покажат как се тъкат китеници (по 22 часа в денонощието, за 50 долара месечна заплата...), как се правят мебели (от пластмаса, как! Родопският бор е за ядене...) и как се пише софтуер (като маймуната която пишела соните на Шекспир...). Което значи че или пак ще опреш до протекционизъм, или един ден всички ще се покитайчим. Визиите на Гибсън, за справка...

Между другото, в Чили добивът на грозде от при много по-малки вложения на труд и техника, на единица площ е около 3! пъти повече от средния добив на грозде в БГ. Защо ли? Не вярвам да е климатът... И една бутилка чилийско вино е с около 50 ст до лев по ефтина от българското вино, при съпоставимо качество, ВЪПРЕКИ че едните плащат импортни мита, а другите не. Да ликвидираме и Асеновградския мавруд, а?

"Предполагам имаш предвид тази книга: Возвращение (Полдень. ХХII век) "

Завръщане е само една глава от повестта Пладне на 22 век - цикъл разкази за светлото бъдеще, в което всеки се занимава с това което иска и с това което умее. Максим, бидейки некадърен (Мак, навремето рисуваше добре...) попада в групата ГСТ, където забърква едни каши - не ти е работа. Добре поне че си намери призванието...

"Има ли я тази книга на български език? "

В интерес на истината - да! Не е издавана, но въпреки това е преведена (от Комата) и съществува като файл някъде из архивите ми. Ще потърся и ще ти я пратя, ако я намеря. Но на руски си е по добре.

В заключение (и спирам дърдоренето на тази тема):

Аз не съм нито ЗА, нито ПРОТИВ субсидиите. Ориентацията ми като икономист е по-скоро либерално-монетаристка, с минимално участие на държавата като регулатор и много силно редуциран публичен сектор. Но това са романтични бла-бла... Истината е, че едно общество в началото на 21 век не може да си позволи само да избира какъв тип икономика да си направи, нито пък има кой знае какъв избор. Нещата отдавна прескочиха границите на отделните държави (за добро или за зло), времето на латифундиите мина и ако искаме да си купуваме картофи от Македония и да ходим на почивка в Гърция ще трябва да приемаме закони които дефинират пазарни отношения сходни с пазарните отношения на други държави, към които се стремим културно, икономически и ценностно.
И мен не ме кефи европейския тип икономика, правна, политическа и избирателна система, но нима имаме избор? Да бяхме поулостров на нечий друг континент, може би, но ние сме в Европа и избора ни е между Европа и ориента. Всички лозунги от сорта, че субсидиите са вредни са просто несъстоятелни и на практика - гол популизъм.
Разбирам че за теб тези неща са нови и задаваш въпроса - защо е така като едно дете което започва да опознава света. Липсата на очевиден отговор обаче не означава липса на отговор въобще и съответно - приемане на отрицанието (защо за нужни субсидиите - а, ми те не са нужни, значи - не трябва да има субсидии!), съжарявам за съзидателно поучителния тон, но точно така изглеждат твоите вопли отстрани.
Глобалната картина е много по-сложна и съображения от икономикса за първи курс са леко наивни. Аз дори не смея да имам мнение по въпроса.

Да не се взема на сериозно...