Този чичко всъщност е проф. Д-р Алберт Бартлет от университета в Колорадо. В действителност той не е математик. Нито социолог. Не е и специалист по демография… Нито по история, биология или политика…
Човекът е професор по физика.
Но… Защо ли му е на един професор по физика да изнася лекции, нямащи общо със специалността му? Изтъква причини, прави апокалиптични изводи и прави сметки – за които изобщо не е необходимо да си професор, за да ги направиш. Всеки ученик може да реши такава задача, стига да има кой да му даде условието.
Та – там е и въпросът: Кой му го е дал, след като то не е обект на изследване на физиката?
Както се казваше във филма “Вчера”: Има кой! Има кой!”
Мисля, че лекцията е поръчкова: не само защото един физик няма как да е в час с базата на задачата, която решава, а и защото не изтъква, че това е само част - макар и съществена - от глобалния проблем. И цели оправдаване пред публиката на бъдещите действия на САЩ – не заради глобалната криза, не заради краха на цялата система, не заради безизходната ситуация на САЩ, не! А заради недостига на ресурси, което вече е в зоната на националните интереси на САЩ. И може да се постигне с решителни мерки… против онези, които разполагат с тях.
А защо трябва да го каже професор? Защото си е друго, когато науката е на твоя страна, нали?
Е, физик намерили – физик изтипосали!

Ето обаче две хубави статии (авторът е журналист!):


Кризата – лошите новини са, че сме обратно в 1931 г., добрите - че още не сме в 1933 г.
Красимир Иванджийски

Всъщност само с това заглавие може да се обобщи състоянието, в което светът се намира. Лошата новина е, че сме обратно в началото на първата Велика депресия на САЩ от 30-те години, добрата - че все още не сме затънали напълно в нея, което засега изглежда неизбежно.

Нещата са лоши. Онова, за които никой не говори е, че кризата вече унищожи 44 на сто от глобалното богатство, т.е. че светът е обеднял с 44 на сто заради кризата на САЩ и обезценяването на долара. Става дума за последните пет тримесечия. Така поне беше съобщено на икономическия форум в Давос - че от началото на финансовата криза са изчезнали "почти невъобразими" количества излишни пари и никой не знае къде са отишли. Това може да е поредният трик на Федералния резерв - просто да си опрости всички лоши пари. И без това от няколко години не подава така наречения индекс N3, т.е. доларите, пътуващи по целия свят.

От статистическа гледна точка, нещата бяха представени даже доста внимателно в последната прогноза на Международния валутен фонд, според която през 2009 г. ръстът на световната икономика ще се съкрати до 0,5 на сто и ще бъде най-ниският от времето на Втората световна война, обемът на световната търговия ще падне с 3 на сто, развитите страни ще затъват в рецесия, която ще продължи и през 2010 г., развиващите се страни ще пострадат още по-лошо. Прогнозата се строи върху средногодишна цена на нефта от 50 долара за барел.

Това е относително оптимистичен сценарий, т.е. събитията могат да се развиват по-лошо. Най-високи ще бъдат темповете на ръста на безработицата по света, новите безработни ще надминат 30 милиона, а според някои данни и 80 милиона души, общо до 240 милиона, което е 7 на сто от цялото активно население на планетата, но реално над 13 на сто, ако се вземе предвид, че в тази статистика не участват големи райони на Азия, Африка и Латинска Америка.

Според оптимистичния сценарий в света ще бъдат уволнени 18 милиона, според песимистичния - 50 милиона души, а под чертата на бедността с дневен доход от 2 долара ще бъде почти половината от икономически активното население на планетата, т.е. 1,5 милиарда души.

"Положението в САЩ е много по-лошо, отколкото се предполагаше и се влошава" - заяви вицепрезидентът Джо Байдън.

Още отсега може с голяма доза сигурност да се твърди, че през целия мандат на Барак Обама икономиката на САЩ ще пада. Да се говори за бъдещи действия на Обама е рано, но за обективната ситуация, в която се намират САЩ е подходящото време. Острата част на кризата, т.е. на съкращението на излишното потребление на САЩ, постигнато през последните 25 години чрез доларовата печатница и емисия без никакво покритие, започна. И тя няма да завърши докато това излишно потребление не се съкрати в достатъчна степен, т.е. с 30-40 на сто спрямо досегашните периметри. За това ще са необходими най-малко 3-4 години, т.е. фактически през целия мандат на Обама, американската икономика ще пада. И никакви негови усилия няма да помогнат. САЩ ги очакват много тежки години.

От тази гледна точка, Обама го чака по-скоро съдбата на Хувър, отколкото на Рузвелт. Но сега спадът ще бъде по-силен, тъй като през 30-те години ставаше дума само за САЩ, а сега - за целия свят. И защото структурните диспропорции в американската икономика днес са много по-силни.

Ще се спрем накратко на сравненията на Обама с Рузвелт. Ясно е, че двулетният план на Обама за извеждане на САЩ от кризата подражава на някогашния президент Франклин Рузвелт, който започна управлението си през 1933 г. с приемането на Акта за възстановяване на националната промишленост - NIRA. Но едно нещо е лошо - ако Рузвелт залагаше на промишлеността, в днешните САЩ тя е ужасно анемична или направо не съществува. В това отношение даже Русия изглежда по-добре от САЩ, да не говорим за Китай.

И вторият момент - първите крачки на Рузвелт бяха неудачни и NIRA трябваше да бъде отменена през 1935 г. Фиаско очаква и първоначалните инициативи на Обама. Но ако през 30-те години неудачите в администрацията на САЩ имаха преди всичко национални последствия, сега те се отразяват върху глобалната икономика.

В рамките на двугодишния си план Обама трябва да съчетае кратко и дългосрочните мерки за стимулиране на икономиката. Сред първите са увеличение на държавната помощ в областта на здравните осигуровки, увеличение на помощите за безработни и на така наречените частично заети работници. Сред вторите мерки са активирането на пътното строителство и обществените работи. Според предварителните данни, това трябва да създаде или да запази 3 милиона работни места.

Ясно е, че в сравнение с рузвелтовските мерки обамизмът губи. Мостовете, училищата, пътищата, енергоефективните здания - това са само условия за разгръщане на новото производство. Но къде е реалният сектор? Къде е промишлеността на САЩ? Къде са пробивните проекти в тази област. Не трябва да се забравя, че Рузвелт се занимаваше с пътищата и мостовете, но модернизираше и промишлеността. А днес САЩ реално нямат промишленост, те са една деиндустриализирана държава.

Всичко се свежда до раздаване на пари на електората за повишаване на неговата покупателна способност, т.е. изкуствено навиване на потреблението, което в 80 на сто е движещата сила на американската икономика. Но ако електоратът продължи да купува повече китайски стоки, раздадените му от Обама пари ще отидат за стимулиране на ... китайската икономика.

Да продължим с някои сравнения. През първите си години Рузвелт започна наистина иновационен проект - създаването на мощния хидроенергиен възел под държавно управление на реката Тенеси. Нищо съпоставимо с това Обама не предлага. Всичко се свежда до четенето на стари рецепти. Като че ли в дадения случай са взели рецептите от 30-те години и са решили да ги приложат с днешна дата. Рузвелт обаче започна с възстановяване на националната промишленост, а в плана на Обама думата индустрия въобще липсва. Рузвелт получи подкрепата на работниците, даже му обещаха да съберат 20 дивизии срещу съпротивата на крупния бизнес. А сега САЩ нямат промишленост и Обама няма на кого да се опре. Няма заводи и фабрики, няма работници.

По същество, да се имитира рузвелтовската политика в сегашните условия на САЩ е безсмислено. (Друг път ще се спрем по-подробно на този въпрос.) Парадоксът е, че да има смисъл планът на Обама, САЩ трябва да подражават не на Рузвелт, а на Сталин и като начало да възстановят с нови технологии промишлената си база, да осъществят грандиозни програми за строителство на нови заводи и да подготвят работниците за тях. Без това програмата на Обама само ще прехвърли парите в промишлеността на Китай. Печатането на долари не може да замени индустриализма и реалното производство.

Когато пирамидата на долара започна да се руши, тя разкри цялата бедност на съвременните САЩ. Анемичните останки от промишлеността, загубилите конкурентноспособност американци, слабата образователна система, произвеждаща функционално неграмотни хора, университети, образоващи твърде много юристи и мениджъри, но твърде малко инженери.

Планът на Обама не решава тези проблеми. Той не решава и друг въпрос - какво да се прави с долара и какво да се прави с колосалния дълг на САЩ. Ясно е, че програмите на Обама ще се финансират пак от доларовата печатница. Никой няма да му даде толкова пари на заем. Това говори за едно нещо. Обама няма да помогне на САЩ. Колапсът на американската икономика при него е сигурен. Второто издание на Новия курс на Рузвелт в днешните САЩ е невъзможен. А това означава, че американската върхушка ще прибегне към втората част от наследството на Рузвелт, т.е. към опита да излезе от кризата чрез мащабна война.

Краят е неизбежен. Днес наблюдаваме разпадането на финансовата система на Запада. Това е краят на западната цивилизация. Дойде време да се плаща за алчността. 50 на сто от сектора на услугите в САЩ ще изчезнат. Това са 40 на сто от населението. Доларовият капитализъм вече не се нуждае от самите американци, те са безполезни за него. Елитът на САЩ не се нуждае от своята страна. По този начин самата западна цивилизация се самоунищожи. Глобализирането стигна до своя естествен завършек.

Спасението на давещите се е тяхно дело.

Икономическият форум в Давос нарисува четири възможни картини за бъдещето на икономиката след апокалипсиса. Това са само прогнози, но и те са показателни. Светът го очакват четири възможни варианта - ужасяващ, нежелателен, неутрален и позитивен, при който се появява възраждане.

Според първия вариант още днес може да се завиваме в бели чаршафи и бавно да се движим към гробищата. Защо бавно ли? Според стария виц - да не създаваме паника. Светът ще затъне в международни, вътрешни и национални конфликти до възраждането на ултранационализма. Ресурсите ще са все по-малко, а борбата за тях - все по-жестока. Банките ще минат под контрола на държавата. Еврозоната ще се разпадне през 2014 г.

Вторият вариант - нежелателният, е убийството на развиващите се пазари. В света ще се възцари регионален протекционизъм. Всеки за себе си. Кризата като булдозер ще мине през развиващите се държави Китай и Русия. Западът може и да успее да запази своето превъзходство.

Неутралният, т.е. третият вариант - супердържавата ще стане Китай. В следкризисния свят ще се появят три блока - американски, европейски и източен. Кризата в САЩ и Западна Европа ще напредва, депресията ще става все по-дълбока. Развиващите се страни ще се откажат от западния модел на развитие. Китай става световен лидер. Доларът и еврото губят своя статут на резервни валути. Ръстът на брутния продукт в Европа и САЩ е 1 на сто, в Китай - 10 на сто.

В четвъртия, позитивен вариант САЩ стават световен маргинал. Финансовата система се опира на страните от БРИК - Бразилия, Русия, Индия и Китай. САЩ продължават да пропадат. Развиващите се страни се справят с проблемите си. Светът изработва план за спасение. Световната икономика ускорява до 3,6 на сто годишно. Този вариант е най-желателен и вероятен.



По-добро, вече няма накъде
Красимир Иванджийски

На онези, които се усъмниха в написаното от мен в късната есен, че "краят на света ще настъпи най-вероятно през октомври 2008 г." и се подсмиваха, че "този Иванджийски нищо не разбира", ще отговаря само с няколкомесечно закъснение.

Отговорът звучи по следния начин: "Защо не настъпи краят на света на 19 септември 2008 г." Той се криеше в незабелязаното изявление на представителя на Демократическата партия в американския конгрес Пол Канджорски, извадено на бял свят от един блестящ млад икономист в САЩ с български произход.

За какво ставаше дума. На 19 септември 2008 г. в 11 ч. Федералната резервна система на САЩ е регистрирала колосално електронно теглене на пари от сметките в банките. Сумата е била космическа - 550 милиарда долара за 1-2 часа. Федералният резерв е напомпал 105 милиарда в системата, само за да разбере, че не може да спре краха. Електронното теглене на пари е било с космически пропорции. Паниката още по-голяма. Тогава Федералният резерв затворил всички сметки.

Това се криеше зад пуснатото веднага съобщение, че гарантират влоговете до 250 000 долара. Само да спрат паниката. Ако не бяха направили това, към 14 часа на 19 септември от финансовия пазар щяха да бъдат изтеглени... 5,5 трилиона долара. За няколко часа това щеше да доведе до инфаркт икономиката на САЩ, а за 24 часа - на целия свят.

От началото на годината нещата стават все по-лоши. Това не ме радва, но както се казва, морален и професионален дълг е да представям нещата такива, каквито са, както и прогнозите как ще завърши това безобразие. Други твърдят, че "вятърът духа, защото дърветата се клатят." Предпочитам варианта, че вятърът клати дърветата, особено когато пациентът, т.е. световната икономика, е по-скоро мъртъв, отколкото жив.

Най-общо казано, през последните 12 месеца 45 на сто от световното богатство изчезнаха. Толкова е сривът на индекса MSCI World, т.е. на световното благосъстояние за миналата година, отразяващ намаляването на ръста на брутния продукт на планетата, падането на цените на недвижимостите и въобще на собствеността, на облигациите в обращение, на резервите на централните банки, на обема на индивидуалните спестявания и т.н.

За всичко това е виновна върхушката на САЩ, която сега си съчинява "планове за спасение" в размер на 839 милиарда долара. Глупости. Същото се отнася и за решението да бъдат компенсирани платените данъци от американците по 600 долара на човек. Смешна работа. Ако американците похарчат тези 600 долара в супермаркетите на Wal Mart те ще отидат в Китай, откъдето магазините се зареждат с евтини стоки. Ако ги похарчат за бензин, парите ще отидат при арабите. Ако ги похарчат за компютър или софтуер, ще стигнат до Индия. Ако купят плодове и зеленчуци - ще ги получат в Мексико, Хондурас или Гватемала. Ако си купят добра кола - ще заминат за Германия. Едно е сигурно - че няма да помогнат на американската икономика. Заради това някои US-икономисти предложиха техните сънародници да харчат тези 600 долара на място, за проститутки и бира - единствените продукти, които все още се произвеждат в деиндустриализираните САЩ.

Това беше потвърдено и на срещата на Г-20, и на форума в Давос. Тази сбирка по-скоро бяха консилиум до леглото на смъртноболната световна икономика. Събралите се обаче не можеха да поставят диагноза или да предложат решение. Имаше констатации, че на болния са били дадени половин килограм хапчета и обещанието, че "и в бъдеще ще го храним с хапчета." Но от какво и защо е болен - нито дума.

Това е закономерно. Световният финансов елит няма намерение да търси изход. По-точно, иска да намери изход, но при условие на всяка цена да съхрани съществуващата система, особено в онази нейна част, която осигурява на този елит властта над света и контрола над цялата система.

Изход обаче има. Даже има и теория. По-просто казано, изходът е унищожението на тази система, с което обаче елитът няма да се съгласи. Но вече никой не го пита, тъй като проблемът е, че системата не работи, т.е. че съвременният финансов модел повече е невъзможно да бъде запазен. Няма начин.

Нещата не са толкова сложни. Съвременните САЩ потребяват, т.е. изяждат, около 40-50 на сто повече, отколкото произвеждат. Значи, излишното потребление трябва да се съкрати. Беше изчислено, че съкращението ще бъде около 3 трилиона долара. Влиянието на това съкращение върху брутния продукт може да се определи с мултипликатор от 1,5-2,5, т.е. около 5 трилиона долара, което е около една трета от сегашния брутен продукт на САЩ.

Но това не е всичко. Ако готовите доходи се намалят с 5 трилиона долара, на отписване подлежат активи за 12-15 трилиона. Имам предвид първични активи, а не вторични или деривати, където нещата са трагични - от 60 до 600 трилиона долара.

Даже идиотите ще схванат, че такъв мащаб прави невъзможно спасяването на действащата система. Друга по-оптимистична теория засега не е измислена.

Това дава основание за два извода. Първо - че финансовите власти на западните страни няма да предприемат никакви мерки срещу кризата, тъй като не могат и не искат. И второ - че интуитивно ще реагират на отделни нейни прояви и активно ще спасяват кожите си докато могат. А след това - "кой откъде е".

Това дава основание за други два извода. Първият - че кризата ще върви стихийно и ще възприеме свирепи форми, като изходът от нея ще бъде определен чак пост фактум. И второ - че никакви официални структури няма да дадат реална информация, как и защо ще се развиват събитията в световната икономика.

На тази основа може да се направи едно доста тъжно обобщение - че чак към 2012 г. ще свърши спадът и че едва тогава ще започне началото на тежката и продължителна депресия.

Това означава, че от сегашната ситуация, създадена от самите САЩ, те ще могат да излязат с колосални икономически, политически и социални разходи. Даже да се разпаднат. Но по своя обичай ще се опитат да удавят банкрута си в нова война и да принудят света да поеме разходите.

В момента САЩ протакат катастрофата заради няколко цели. Първата е, че трябва да продължат живота си, защото краят ще е ужасен. И втората, защото се опитват да принудят другите да платят за тяхната криза.

Но кризата може да има и оптимистичен акцент. Когато цялото човечество закъса, висшата сила, която някои наричат Бог, ще се събуди и ще започне да търси смисъл в това, което някога е сътворила. Съмнявам се дали ще успее, защото този бардак и Господ не може да оправи.

Има все пак надежда, защото човешкият род получава най-големите си проблясъци именно в криза. А ако не ги получи, ще може да врътне телевизора на онази програма, която от десетилетия показва африканчета с подути от хроничен глад кореми, върху които са накацали хиляди мухи. По-добро от това, вече няма накъде.

Si deus pro nobis, quis contra nos?