щом знаем какви са физичните закони (известен ни е математическия модел на реалността), можем да направим софтуер, който да е симулация на реалния свят (част от него, разбира се - все пак нямаме безкрайна памет; достатъчно ни е да направим такава на един мозък с тяло и малко околна среда).

Може да се добави че моделиращите софтуери използват числени методи за приближено решаване на математическите уравнения, описващи физичните закони. Тоест към грешките от това, че се моделира само чаcт от системата (която е отрязана с някакви натамънени начални и гранични условия) се прибавят и грешките, присъщи на самия метод. Плюс грешките от машинната точност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите