|
Значи опасявам се, че ако сега аз отгворя на отговорите, ще се отплеснем в порочни цикъл на все нови и нови уточнения. Както сам казвате, човек не винаги изчиства изреченията си до степен да не могат да бъдат погрешно интерпретирани от когото и да е било. Нека напомня, че тези анотации са били предназначени за шепа лица (1-2-3 макс.), с които работя отдавна и които не биха могли да ме разберат погрешно. На второ място, изглежда и в мен дреме (не, няма да се събуди) нещо, което търси форма на някаква писателска изява (все пак книгите са значителна част от живота ми) и я намира под формата на тези анотации. И понеже - при мен е така - отрицателните емоции по-лесно от положителните събуждат красночречието ми в степента, на която съм способен, затова и негативните ми анотации са по-интересни. Затова и аз подбрах такива, които (според мен) да звучат интересно, а не сухо-делово, и на второ място да дадат храна за размисъл на онези от четящите тук, които биха се замислили над възможността да издадат някои от отхвърлените от мен по различни причини книги.
Само дано това не се схване като оправдание под някаква форма - държа на думите си. Прочетох отново анотацията, събудила тези страсти. Значи, миналите през ръцете ми книги на Кроули са точно две - Little, Big и The Solitudes. Ето има анотация от Рандъм, в която се споменава "...е много ясно структуриран роман, което поне до някаква степен облекчава четенето, обременено изключително много от тежката детайлност. В тази умишлена игра с декорите и формите, в създаването на фин метаезик в рамката на самото произведение си проличава майсторството на Кроули, което, уви, на моменти достига такива висоти, че човек започва да се чувства малко глупав и неспособен да оцени по достойнство красотата на творбата". Съгласен съм.
Вече споменах, че тази книга се оказа непосилна за мен и аз само я прелистих и видях какво пише за нея в Интернет. Беше ми интересно дали и други са имали същия проблем с четенето като мен. Е, има: в Амазон (добра обща оценка) намерих отзиви като "Enchanting, Yet Droning", "I'd rather watch Bewitched reruns", "One disjointed mess, but beautiful", "A little annoying", "Non sequiturs (and asides) to no end", "Not Free SF Reader", "frustrated!", "very ambiguous", "Whewww! Not For Me ", "I'm Really Sorry" (това са само заглавията на отзивите, а самите отзиви се съдържа някаква аргументировка). Да, подбрал съм (но съм изброил тук далеч не всички) негативни, но пак да спомена - търсех обяснение на невъзможността да я прочета. Сега, няма да лъжа - аз наистина неудържимо заспивах след само страница-две. Кроули явно обича да си играе с думите (вж. цитатът по-горе) и несъмнено работи над изреченията си, докато ги докара до желания от него вид - те просто не могат да се получат такива от първо написване. Това обяснява мнението ми за "изчистеното до крайност слово" (по неговите критерии). От друга страна, книгите му (въпросните две) са монотонни, в тях няма стряскаща драма, няма остро сменящи се ситуации, диалогът е малко, а ударението е на различни описания с много, ама много думи. Човек просто затъва в тях и определено губи остротата на мисълта си. Толкова за Little, Big - трудна за четене и неудържимо приспивателна книга, но несъмнено писана с цената на много усилия.
Сега за The Solitudes.
(Проблемът е, че не разполагам и с двете книги, защото ги върнах след анотациите, без никакво желание да ги запазя - не че това по принцип е възможно, но някой път може да се направят изключения. С други думи не мога да цитирам буквално и така няма как да подкпрепя аргументите си със страници и редове.)
Абсолютно същият проблем - дълги, дълги страници с по 1-2 нови реда на тях, без диалог (ако съм запомнил правилно, първата пряка реч е около 30-та страница, но дори да бъркам, не е с много). Тегава, никакви ясни изречения, напротив, игра с думите, сложни изрази, вмъкнати/подчинени изречения и т.н. И това продължава на над 400 страници! Да, видимо пак резултат на голям труд (сам съм написал, че четирите книги са му отнели 25 години от живота - ако е вярно онова, което съм прочел за тях, все пак аз не съм му личен биограф, някои неща ги приемам на вяра). И отново в Амазон - книгата е възбудила само 10 души, един от които (оценил я с 1*, други 6-има дават по 5*, а трима - по 4*) пише буквално следното:
I received this book from my daughter this past Christmas and am about 1/2 way through - I will finish it just because of who gave it to me, but I can't believe the rave reviews this book has received over the years. It has to be the most poorly written, pathetic attempt at a story that I've come across in years. I can't even figure out what the story line is, all the flashbacks sequences just seem to be the back story that should have stayed in the outline. And this guy teaches at Yale?? Hard to believe. Maybe the book will get more interesting, but right now there is nothing holding my interest and I am loath to finish it let alone get the next 2 volumes. I will update this review if the story turns itself around, but right now, it's a painful waste of time.
Нека се върнем пак към анотацията ми - аз пиша само, че книгата адски ме приспива (за разлика от много други книги - а аз преглеждам по 100-тина книги годишно, предимо за анотации, - които чета за една нощ или 2-3 работни дни).
Ще повторя нещо, което вече съм споделял в този форум, но вие сте нов, та заради вас... Гледах някога по ТВ интервю с Мики Спилейн и той каза следната запомняща се фраза: "Първата страница продава книгата, която разгръщате в момента, а последната - следващата". Е, аз абсолютно споделям това виждане. Само че при Кроули първата страница е неспособна да продаде каквото и да е било. Дори първите 50. Тази книга трябва да резонира с душата ти, за да ти хареса и тогава съм сигурен, че ти харесва много (това очевидно е случаят с вас). Но ако не е така, тя е способна силно да те озадачи, за да не кажа нещо по-силно (това пък е моят случай). Впрочем същото е валидно (нека специално уточня - помое мнение) за много от т.н. световни литературни шедьоври.
И понеже вие очевидно правите впечатление на човек на словото, няма да ви оставя да се измъкнете толкова лесно: "Фалшиво усещане за авторитетност, което е в немалка степен погрешно" е точно в стил Кроули: прочиташ го, преминаваш на следващото и после ти хрумва, че нещо не си разбрал и пак го прочиташ. След това се почесваш по главата. Уж проста мисъл, а изказана с толкова много думи... Погрешно (и то в немалка, т.е. значителна, голяма? степен) усещане за авторитетност? Щом усещането е фалшиво, авторитетен ли е човекът, дявол да го вземе? И защото ако смислът е "Не се представяй за много умен, защото не си", не е казано точно това? За да звучи по-недиректно, защото формиралият мисълта си човек е неспособен на пряк изказ? Или просто трупа думи?
И за да завърша този предълъг отговор пак ще подчертая, че мнението ми за книгите на Кроули е, че те са може би добра литература, но са изключително трудни за четене. Фактът, че излязлата през октомври 2007 година е предизвикала само 10 отзива (а Aegypt, на която се тъврди, че тя била преработка, е издадена през 1994 година и е със само 18 отзива - абсурдно малък интерес за 13-те години до излзането на преработката The Solitudes), е в подкрепа на моето заключение.
When you come to a fork in the road, take it...
Yogi BerraРедактирано от ivz на 27.03.09 14:46.
|
Re: The Solitudes [re: stephen_d]
