Re: The Solitudes / Фен клубове / Фантастика

Аз съм човекът, който ти отговори първия път, смених си ника, защото първият ми се стори глупав. А това ми е първото мнение, защото открих тези форуми съвсем наскоро и досега нямах никакъв интерес да пиша в тях.

Сега, по осемте точки:

1) Това несъмнено е така. Не съм го казал с идеята да атакувам теб или издателството по някакъв начин. В крайна сметка тези анотации тук се четат и от други потребители и се опитвах мнението ми за коментара ти да е в поне някаква степен информативно, каквато е била целта и на твоето мнение за книгата. ОК? :)

2) Безличните конструкции означават (освен разбира се, че говориш за чуждо мнение) доста често позоваване на авторитет/източник на доказателства в опит човек да се аргументира, с допълнителния смисъл, че това, което "се говори" и "се смята" е преобладаващо. Срещал съм стотици употреби на тази конструкция в този смисъл в журналистиката (това е сферата, в която работя), академични и научни текстове и рецензии.
А това, че Кроули е "писател за писатели" не е в никакъв случай преобладаващо мнение, макар наистина да е сложен автор.

3) Много хубаво и професионално е, че си потърсил информацията за книгата в Интернет, както и това, че я смяташ за добра в литературно отношение, но това ти мнение просто се дави в подмятания, които, ако бях напълно непредубеден читател, щяха да ми създадат негативно отношение към книгата.

3.1) Разбира се, че е субективно. Някъде да съм говорил за обективност на мнението си? Смятам за ненужно да започвам всяко свое изречение с "ами според моето лично мнение аз субективно и доколкото ми позволява преценката смятам, че....), за да е ясно, че говоря само за себе си ;Р

4) Уважението ти към усилията на Кроули не е тъждествено с изказването ти в прав текст, че е майстор на сложното и изчистено слово.

Човек може да уважава усилия и без да уважава или най-малкото без да оценява резултата. А ако трябва да намеря смисъл в противоречивите ти изказвания в анотацията (в цялата, не само в цитираните от мен неща), то той бил точно този.

5) Прав си. Което за мен е малко тъжно и показателно за състоянието на читателите и издателите в днешно време. Не че съм отчаян, разбира се, всъщност Кроули може би просто не е автор за издателството, за което работиш. Предвид наистина какво се случи с Джийн Улф...

6) Мислех си, че съгласуването по род на "усещане", "което" и "погрешно" е достатъчно красноречиво, все пак българската граматика е категорична за смисъла в подобни случаи ;)

Какво му е неелегантното? И ако то е пример за неелегантност, а в същото време е изречение тип Кроули, значи Кроули е неелегантен в изреченията си? И как се връзва това с Кроули-майстора на словото?...

7) Това, което ги прави сложни, е граматическата структура в най-буквалния смисъл - те са от типа "сложни съставни/съчинени изречения". Може би трябваше да го дообясня.

Сиреч някои от изреченията на Кроули в това описание имат едно или няколко подчинени изречения, понякога са свързани в едно с помощта на точка и запетая, който е малко нетипичен граматически знак, и т.н.

И смисълът на изказването ми беше, че изреченията в граматическия смисъл на думата може да са сложни и някои от тях може да са дълги, но пък за сметка на това са ясни и необъркани, сиреч обратното на заплетени - което за мен е синоним на обърканост и неяснота. ОК? :)

А дължината и сложността на думите няма за мен отношение към сложността на изречението, в което са сложени, това са два съвсем различни граматически порядъка.
"Дианоята на една творба обхваща нейният буквален, дескриптивен, формален и анагогичен смисъл." - в това изречение не са ясни единствено думите, иначе то си е съвсем разбираемо.

И да, с правилно впечатление си останал относно думите :)

8) И тук си напълно прав :)

Редактирано от stephen_d на 27.03.09 11:57.Редактирано от stephen_d на 27.03.09 11:59.