Тази анотация е написана през 2000 г., дни преди да замина за Канада (тогава смятах за дълго) - уточнявам това, за да стане ясен смисълът на подхвърлянията в началото и края й.


Заглавие : The Remorseful Day, 374 pp.
Автор : Colin Dexter
Издадена : Macmillan, 2000
Жанр : полицейски детектив

Съдържание: Винаги съм се чудил каква ще бъде последната ми (засега) анотация за "Бард". Не съм и предполагал, че ще бъде такава - без съдържание, но то нито може да се разкаже, нито има смисъл това да се прави.

Оценка: Прочетох романа внимателно и бавно, още повече, че той не може да бъде прочетен набързо - заплетеното съдържание, непрестанно променящите се нюанси в положението на основните действащи лица в интригата (които имат голямо значение за разбиране на изхода) и най-вече богатия сложен английски (подчертавам, не американски) изключват това. Не знам по какви причини авторът решава да сложи край на серията от 13 романа за инспектор Морз (получила признание и в телевизионен сериал) и допускам, че той просто не иска романите за неостаряващия герой да се превърнат в пародия, проточила се във времето до опротивяване. Морз умира, но като човек, а не като гений на детективското четиво и може би именно заради това интригата в този роман не е заплетена и непостижимо сложна, а човешка и напълно реална. В телевизионно интервю Колин Декстър споменава, че 13-ият роман не е апология, а епитафия на Морз (перифразата на думите му е моя). Както и да е, основните действащи лица - Морз, неговият помощник Люис, стоял в сянката му в продължение на цели дванайсет романа, и началникът му Стрейндж - намират напълно човешко развитие (Морз умира от инфаркт, след като не е пожелал да се откаже от множеството си малки човешки недостатъци, Стрейндж се пенсионира, запазил репутацията си неопетнена благодарение дискретността на Морз, а Люис разбира с изненада, че е бил най-скъпият приятел на детектива, който макар да го е "газил" най-безмилостно, му завещава една трета от наследството си). Всъщност в разплитането на интригата на едно убийство (последвано след година от още три свързани с него) Морз се лута и прави грешки, приема фалшиви алибита и се съмнява в истински, но аналитичният му мозък - макар тялото му да умира - непрестанно търси връзката между научените нови неща и не приема нищо за дадено или подразбиращо се. Обстановката (малко градче в Оксфоршиър), второстепенните герои, речникът, малко бавно развиващото се действие и безкрайно финият език потвърждават отново и отново английския произход на този роман (казвам това като голяма похвала, защото макар лично да се отнасям с недоверие към английските автори на трилъри, признавам класата им в жанра "чист детектив"). Няма да стигна дотам, че да обявявам този роман за постижение на художествената проза, но специално ще отбележа, че неговата несъмнена сила е в автентичността на английската атмосфера и брилянтния английски стил. Сложните многобуквени думи (някои от които, убеден съм, могат да бъдат разбрани без речник само от шепа англичани, напр. sesquipedalian, която впрочем означава дълъг фут и половина, или изключително дълга дума!) изразяващи неподозирани нюанси в звученето на постния английски, използван от огромното мнозинство хора, за които той е чужд език, английските реалии, играта на думи (едно от хобитата на Морз е решаването на кръстословици, друго е непрестанното коригиране на граматическите грешки в речта на помощника му Люис, трето е подсказването на по-точни думи за изразяване на онова, което хората около него нескопосано се опитват да кажат) правят тази книга непреводима такава, каквато е.

Заключение: Не я препоръчвам за превод по следните причини:
1) Ако я препоръчам, понеже казах, че е трудна, тя ще бъде дадена на… нека не уточняваме… и ще бъде преведена за няколко седмици като книга на Алистър Маклийн, Дик Френсис или някой от другите манифактуристи, напр. Стивън Кинг, т.е. ще бъде тотално оперверзена, както впрочем се получи с друга книга, която също не препоръчах, заради речника и особения език, но която бе преведена ("Ами, какво толкова, всичко може да се преведе", нали така) и с извинение стана един от малкото провали на "Бард", защото бе направена (от преводача) да се възприеме първосигнално с насилието в нея, а не с езика
2) Това е последният роман за инспектор Морз и ако читателят вземе та хареса героя, не знам как "Бард" ще занимава читателите си с него след смъртта му - това вече наистина би било проява на лош вкус
3) По мнение на читателите дали отзив в Амазон, това не е най-добрата криминална интрига в случаите, разплетени от Морз
4) Това е един тъжен, меланхоличен, наистина сграбчващ за гърлото роман, в края на който читателят, съумял да вкуси от богатството му, може и да избърше влагата от очите си, само че онези, които биха я купили, ще очакват нещо съвсем друго. Обяснението е просто - феновете на инспектор Морз и Колин Декстър вече са прочели 12 отлични романа, преди да посегнат към последния, а българският читател ще започне с него и изобщо няма да усети какво държи в ръцете си и защо то е такова.
Впрочем нарочно оставих тази 203-а анотация за "Бард" последна в списъка… мисля, че извадих късмет.

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra

Редактирано от ivz на 27.03.09 11:07.