Заглавие : Fickle, 426 pp
Автор : Peter Manus
Издадена : Virgin Books, 2008
Жанр : съспенс (?)

Съдържание: Странна книга, написана почти изцяло под формата на блог (Интернет дневник). Собственик на блога (поддържан на сайт с име Life is Pulp = “Животът е криминале”) е “Л. Г. Фикъл” (явно псевдоним или както е прието да се казва “ник” – по-нататък без кавички) – 25-годишна жена, младши редактор в издателство, - темата му е жанрът “ноар”, а 10-ината редовни участници имат за цел повече да запълнят вакуума в социалните си контакти със среднощни бдения и разисквания на екзистенциални теми, отколкото да допринесат с някаква литературна критика към анализа на известни/новоиздадени произведения. И така... докато един ден Фикъл съобщава на участниците, че е станала свидетел на самоубийство в метрото, станало буквално пред очите й. Мъж на средна възраст минал покрай нея (дори я побутнал... дали, за да си направи път, или за да привлече вниманието й), скочил в коритото на коловоза и кротко легнал, гледайки я в очите, а връхлитащият влак го размазал. Според нея това бил абсолютен непознат, но разследващите случая полицаи й съобщават, че в личния акаунт на самоубиеца на сайта “Фликър” (където можеш безплатно да организираш албуми с лични снимки) са намерени снимки с нея. В апартамента на самоубиеца пък е открит негов дневник, в който той споменава за любовната си връзка с “Е”, което е малко двусмислено, защото съкращението на собственото име на Фикъл “Л” (фиктивно или не?) може да се интерпретира като Лиз/Лизи, умалително от примерно “Елизабет”. По-любопитното е, че от дневника изобщо не се разбира дали “Е” е мъж или жена – не се споменава “тя/той”, - само става ясно, че в отношенията между самоубиеца и този човек назрява криза, която може да доведе до драматична развръзка. По-късно се изяснява и че наблюдателна камера в магазин за музикални CD е заснела приближаване на самоубилия се до нея, последващо бутване (също като в метрото, може би с желание да се привлече вниманието й) и едновременно с нея посягане към един и същи диск с размяна на погледи (за която Фикъл твърди, че няма никакъв спомен). След това се установява, че той, буквално минути преди самоубийството, най-вероятно е бил на симфоничния концерт, на който е присъствала и тя. Всичко това постепенно превръща Фикъл от неволен свидетел в ако не пряко заподозряна, то поне в “оперативно интересно лице”. В допълнение към горните съвпадения или не, с развитието на сюжета научаваме, че бащата на Фикъл също е имал (неуспешен) опит в нейното детство да са самоубие по абсолютно същия начин. Става ясно и че тя има брат близнак с криминално минало, освободен предсрочно от затвора, който дори идва да я посети с неясна цел (после е изгонен от разследващия полицай, хвърлил око на Фикъл – о, да, и неговите сексуални достойнства са подробно анализирани от участниците в блога). Най-сетне се появява симпатичен младеж (вж. забележката в предното изречение), художник на работа в полицията (който прави портрети на издирвани лица по описания от свидетели), уж пътувал във влака, прегазил самоубиеца, който й казва, че я е видял да бута мъжа под колелата. Тези обстоятелства се разкриват под формата на разказ от Фикъл за участниците в блога й и следователно не е съвсем ясно не просто в каква степен те са точни или изчерпателни, а достоверни ли са и изобщо отговарят ли на истината. Фикъл споделя, че измъчена от подозренията на полицията към нея, научава от съдържател на заведение в квартала на самоубиеца кой знае защо критата до този момент от полицията самоличност на самоубиеца (казва се Стивън Пърл), който се оказва собственик на престижен бижутериен магазин в центъра на Бостън, където се развива действието. Съпругата на бижутера - застаряваща мулатка и явно много красива на младини жена - споделя с Фикъл, че след навършване на 50 години той решил да си “навакса” и започнал серия от едва ли не безразборни връзки с млади жени. От друга страна, според познат на Фикъл експерт-психолог, прегледал дневника, в него прикрито се говори за чисто хомосексуална връзка с “Е”. В епизоди, публикувани в собствен блог (с различен набор участници), full frontal разказва за действията си, като нарича Фикъл “пичката убиец”. Това дотук е първата половина на книгата. В разговор със приятелката на Пърл Фикъл научава, че в търсене на нови сексуални изживявания, той е имал връзка с млад мъж. И още нещо – съпругата отказва да приеме, че Пърл се е самоубил и е убедена, че някой му е „помогнал” с бутване пред влака. Проблемът е, че Фикъл не е видяла такова нещо. Авторът е отредил на един от участниците във форума (с ник full frontal – алюзия с “пълна фронтална лоботомия”) по-особена роля – той следи с недобри чувства Фикъл по улиците и наднича през прозорците на апартамента й, след това пребива до несвяст брат й в един мотел. Когато го посещава там (той лежи в кома) Фикъл е забелязва одран с нещо остро Интернет адрес (включващ името full frontal) около слабините му. Междувременно Фикъл научава от продавача в магазина на Пърл (гей, впрочем), че Пърл първоначално е имал връзка с мъж (рус, съдейки по русите косми върху черните костюми на бижутера), после с жена – до този извод той е стигнал като е подслушвал дискретно разговорите на Пърл по телефона. И точно по време на разговора между двамата в мъжки гей-бар продавачът е застрелян и Фикъл се измъква (тя не е сигурна дали не са искали да застрелят нея), за да попадне на Фъргюсън, който ги е следил. Той я завежда у дома си (там, естествено, следва яко чукане), където тя вижда няколко важни неща: на лаптопа му е избран сайта на full frontal с блога му (само че на отворената страница се разказва за неща, за които тя не знае нищо, а тя няма време да разглежда подробно), на отделен лист вижда скица на красива скъпа огърлица, която е видяла на снимка на стената в магазина на Пърл, а освен намира започната картина, изобразяваща я седяща в парка веднага след самоубийството. Най-сетне има и завършена картина на гол мъж на средна възраст (Пърл?). На всичко отгоре Фъргюсън е блондин! Когато споделя случилото се на своя блог, участниците установяват, че не могат да намерят блог с име “full frontal”, което го прави по-специален. Не трудно да се разработи сценарий, в който Пърл и Фъргюсън са били любовници, после Пърл случайно хвърля око на Фикъл, но преди да установи контакт с нея, Фъргюсън го блъска под влака (спестявам „защо” и „как”). Но защо Пърл ще нарича Фъргюсън в дневника с “Е”? В този момент един от участниците изказва предположението, че дневникът е писан от Фъргюсън, който споменава в него за Пърл (но пак защо “Е”?). Нещата се усложняват и Фикъл решава да се обади на адвоката си Гроин. Той й е препоръчан от Полковника, чиято книга тя редактира (и когото преди това е убедила да я напише). Жената на Гроин се оказва клиентката, поръчала скъпата огърлица, проектирана от Фъргюсън и изработена от Пърл. За да се усложнят нещата още повече, Гроин е вклюбен в жената на Полковника, която пък се омъжила за него, за да наследи богатството му. Така-а... Когато Фикъл отива в извънградското имение на Полковника, тя заварва там полицейски коли. Оказва се, че Полковника и жена ми се задушили с въглероден оксид и умрели. Но по-късно, при среща с Гроин, Фикъл научава, че това е версия за пред медиите, пусната от Гроин. Всъщност Полковника застрелял жена си в гръбнака (и сега тя е в кома), след което се самоубил. И още нещо... оставил е завещание, в което завещава всичко на... Фикъл – факт, който Гроин просто не може да понесе… (Нещо започнах да разказвам прекалено подробно. Така-а...) В един момент се оказва, че full frontal е точно Ги Фъргюсън. Той си пада по Фикъл, посещава я у дома й те пак се изчукват – този път макар тя вече да е разбрала, че това е човекът едва не убил от бой брат й. За да стане бозата пълна, разследващият полицай й показва дадена от майка й снимка (това е станало по време на посещението им при намиращия се в кома брат в болницата), на която се вижда млад мъж, напомнящ с някои характерни белези описанието в дневника (не се знае чий). Оказва се, че това е вуйчо Стивън (брат на майка й), който е живял известно време при тях в Америка. Още по-интересно се оказва, че той я е изчукал като невръстна девойка (не е точно изнасилване, понеже тя не се е възпротивила особено), а след това е научил двамата близнаци да си играят на „чичо доктор”. Не е ясно дали баща й не се е опитал да се самоубие от угризения на съвестта, че е позволил това съжителство. И дали вуйчо Стивън не е новоизлюпилия се (преди 15-ина години) бижутер Пърл? Няколко дни след зверското „сношение” с Фикъл, Фергюсън/full frontal обявява в блога си, че напуска този безсмислен живот. А после се оказва, че нито това е истинското му име, нито изобщо е ясно кой е този човек. Накрая в гротескна сцена, която няма да се унижа да преразказвам, неидентифициран убиец, промушва с ножица полицая в кухнята на Фикъл. Съвсем накрая следва многостранично изясняване в блога на Фикъл кой кой е и прототип на кого е. Те установяват, че много от нещата, многословно и в големи подробности разказани от Фикъл има неясности, неточности и чиста проба измислици. Нещо повече, някои нейни формулировки са направени по начин да се внуши (на „второ четене”), че убиецът е тя! След това един от участниците се залавя да разследва мястото на самоубийството, вижда наблизо книжарница (а не магазин за музикални CD-та) с име, споменато от Фикъл, влиза вътре и научва от пъпчив продавач, че е имал колежка на име Ив (Eve, с „Е”) Лин, ниска, трътлеста, червенокоса и не мъжемразка, а направо подмокряща се от приближаването на мъж до нея, която изглежда е прототипа на Фикъл. А цялата история, разбира се, е измислена (при това Фикъл е писала, използвайки ника на full frontal). Може би не чак тотално измислена, понеже някои от описваните събития все пак са се случили, но значителна част от нея. Но вече на никой не му пука!

Оценка: Действието в книгата (дебютен роман на автора, макар името му да ми звучеше познато отнякъде) се развива под формата на разказ от Фикъл за случващите й се неща, коментирани свързано и несвързано от четящите блога й (нещо като частен клуб по интереси). Както точно е отбелязал един от малцината дали отзив (само трима на брой) за книгата в Амазон, това е нещо като разногласен (това уточнение пък е мое) гръцки хор, съществена част от повествованието. Хората са абсолютно различни по образование, професия, манталитет и интереси (е, формално са обединени от интереса си към “ноар”-романите). Езикът е абсолютен жаргон (като дългогодишен участник в 4-5 форума в dir.bg мога да свидетелствам от първа ръка, че е така), правещ книгата практически непреводима (това пък мога да го кажа на база опита си с “Лице в лице”, която също беше трудна, но не и невъзможна). Проблемите започват още с никовете на участниците, продължават със задължителните в англоезичните форуми съкращения (DIIK = Damned if I know, AFAIK = As far as I know, IMHO = In my humble opinion, ROFL = Rolling on the floor, laughing и още десетки подобни, някои от които - като тъпото “бтв”, идващо от By the way = “Между другото” - лениво и без въображение се транслитерират в някои наши форуми), недомлъвките, реалиите (i-word, h-word, c-word? – от трите май само „c” от cunt = “п.тка” има някакъв очевиден нецензурен смисъл) и намеците, развиват се с просторечието (ето два примера, приведени тук не защото са нещо изключително, а само защото се постарах да запомня страниците, на които са направени. Те са характерни с това, че в тях почти няма речникови английски думи и това не е резултат непременно от неграмотност: “Dat der’s chick-think fer sher, mon” и “Yuh needa cuppa waddah sumpin?” – такива непредаваеми на български примери има бол) и завършват със непреводимите стилови отлики на изказа, резултат на индивидуална окраска в зависимост от образованието и професията на участниците (които си остават до края загадка). Има и добри преводими попадения впрочем, напр. това: „…the day you see the inside of my undies will be the day you identify me in the morgue, and at that point you can pinch them from the properties room and wear them under your own bikini briefs until they disappear up your deep black ass crack forever”, което може да се преведе прибл. така: „… ще видиш бикините ми в деня, в който дойдеш да ме идентифицираш в моргата, и тогава ще можеш да ги свиеш от склада за веществени доказателства и да ги обуеш под гащетата си, докато не се изгубят завинаги в дълбоката цепка на черния ти гъз”. Да… прочувствено. Това ми напомня, че трябва да спомена два от особено досадните моменти в избраната постановка/конструкция, а именно: (1) изобилието на т.н. ОТ (off-topic) отплесвания от темата, при които следват страници наред с разсъждения, спорове и дискусии на различни теми, по правило неинтересни за мен (не знам как би ги възприел друг читател), и (2) дразнещият за мъжете чисто женски поглед (факт, особено любопитен с оглед мъжкия пол на автора... в случай, разбира се, че името му не е псевдоним, криещ зад себе си жена) върху нещата с многобройните сексуални оценки да видимите достойнства на мъжете (започвайки с анализ на големината на “пакета” в чатала им и продължаващи с абсурдни паралели от рода на ”дебели пръсти на ръцете = голям член”), женския речник за различни интимни подробности (happy box = с извинение за “п.тка”) и изобщо онзи влудяващ и типично женски начин на разсъждение, който може да се струва забавен на жените в чисто женска компания, но е омерзителен за мъжете (авторът подхвърля с устата на един от участниците – жена?, - че мъжете биха се втрещили, ако можеха да чуят мръсотията, която се излива от женските уста, когато си мислят, че обсъждат насаме сексуални теми). Според мен тази книга (впрочем тя е на светлинни години от субжанра “трилър”, понеже в първата половина не става нищо особено, а втората е прекалено мелодраматична) би трябвало да се даде за оценка на онези, които пресяват заглавията за издаване в женските серии – аз съм доста (бих казал “крайно”) неподходящ за целта читател. Ако не беше “форумният” (макар и в разновидността “блог”) компютърен момент, щях да я зарежа още на десетата страница (всъщност точно началото е най-наситено със споменатия “женски” елемент, който – това поне мога да го гарантирам – ще отблъсне на мига заблудилите се да разлистят тази книга читатели-мъже).

Заключение: Ами, според мен тази непреводима и безумно женска книга няма нужда да се превежда!

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra