Заглавие : Drunkard's Walk, 272 pp
Автор : Leonard Mlodinow
Издадена : 2008
Жанр : популярна на математическа тема

Съдържание + Оценка: Тази книга има интересна анотация във The Washington Post's Book World от Christopher Shea (може да се намери в Амазон), която в значителна степен допълва онова, което аз на свой ред мога да кажа за нея. За такива книги е трудно да се пише поотделно съдържание и оценка, затова ще ги обединя. Тази книга е за случайността (Бароу имаше за невъзможността, така че привидно може да се объркат, но всъщност коренно се различават). Млодинов започва отдалече – първите 4-5 глави са посветени на вероятностите, като примерите постепенно се усложняват. После следват няколко (2-3) глави за основните теореми в теорията на вероятностите (тази за условната вероятност на Байес, теоремата за големите числа, златната теорема на Лаплас), после преминаваме към измерванията и статистиката (запознава читателя с нормалното/Гаусово разпределение), за да стигнем до ролята на случайността. Млодинов дава много примери – това е най-наситената с примери книга, която ми е попадала от маса години насам. При това примерите му са с възможно най-широк спектър: от хвърлянето на зарове, през ваденето на топки от урни, до прогнозирането на избори, анализа на успеха на борсата, писателите, артистите, бизнеса… става дума за буквално десетки и десетки най-различни примери. Основната теза на Млодинов е: защо в този свят на хаоса е толкова лесно да обясним резултата от вече случило се събитие, а е изключително трудно, практически невъзможно, да го предскажем (с други думи асиметрията между минало и бъдеще). Млодинов обяснява причините за неуспеха в прилагането на различни модели (залагаме на онези фондове, които са били най-доходоносни през последните години, но те необяснимо се сриват и ние губим пари и т.н.) чрез неприложимостта на Лапласовия детерминизъм (ако имаме точна снимка на началното състояние на вселената и достатъчно изчислителна мощност, тогава ние бихме могли точно да предскажем всеки бъдещ момент в развитието й), не просто заради отсъствието на достатъчно подробни данни за някакво текущо съдържание и невъзможността да се осигури нужния изчислителен ресурс, още и с наличието на вътрешно присъщ на света ни елемент на случайност (и то не на физическо – квантово – ниво, а поради голяма сложност на човешките същества). На моменти книгата звучи донякъде тревожно, защото след като е показал колко често „здравият ни разум” е основан на грешна интуиция и направо ни подвежда да вземем грешни решения, в един момент читателят започва да се пита след като всичко е в ръцете на случайността, не е ли това задънена улица, къде е изходът, как можем да увеличим шансовете си да вземем правилни решения? Хубавото е, че в книгата има за всички: от хората, които могат да сметнат вероятността да хвърлиш дадено число със зар, до такива, които ще се заинтригуват от по-сложните аспекти на статистиката и прилагането на закона за големите числа. Всичко това е богато илюстрирано с исторически и съвременни примери, вицове, разкази за (предимно) известни хора. На моменти нещата доста се усложняват, но предполагам това е предназначената за по-амбициозните читатели част от съдържанието. Въпреки това книгата не е научна, както казах тя само разкрива неподозираната от обикновения човек роля на случайните процеси в живота ни и тяхната реална всеобхватност. Колкото и да е странно, авторът (който е физик) не намесва законите на физиката и света на квантовата механика с присъщия му недетерминизъм, а си спира само на неща, свързани с ежедневния ни живот. Книгата изобилства от десетки сентенции (правила, изказани в едно изречение, но без никаква назидателност), които си струва да бъдат запомнени (сред по-афористично звучащите ще отбележа например съвета на дългогодишния президент на IBM: „Ако искате да успеете, удвоете броя на грешките си” или наблюдението на Едисон: „Много от неуспелите в живота хора са лица, неуспели да осъзнаят колко близко са били до успеха тогава, когато са решили да се откажат от по-нататъшно преследване на целта си”, а сред по-семплите: „Както писателите трябва да бъдат съдени по качеството на книгите им, а не по продажбите, така и физиците трябва да бъдат оценявани по техните способности, а по успеха им”). Не знам има ли смисъл да разказвам за самия автор (етнически поляк): учил химия, следвал физика (с докторат), преподавал в Калтек, съавтор на Хоукинг в „По-кратка история на времето” и в „Големият проект” (която пишат в момента), съсценарист на някога любимия ми сериал „Макгайвър” и на не чак толкова любимия ми „Стар трек”, автор на още две самостоятелни книги… изобщо определено интересна личност. Да не пропусна да спомена за обстойните бележки (в стил „Бароу”) накрая.

Заключение: Въпреки това… да, знам, че ще прозвучи малко неочаквано, но въпреки това аз се колебая дали да я препоръчам за превод. Самият аз бих си я купил веднага (дори в превод, макар че предпочитам да е на английски), но колко публика ще събере тази книга? Както и при Бароу (неговите книги са малко по-лесно смилаеми) това е от книгите, които те правят по-умен и аз мисля, че те имат място на нашия пазар, но явно е, че ще има преходен етап на тяхното навлизане и очакване. Не съм съвсем сигурен дали този преходен етап е преминал. Знам, че от мен се очаква по-определен отговор, но ако трябва да съм честен пред себе си, нямам усещането, че тази книга (по-точно книги като тази) ще се разграбва от сергиите. Ако по-бавното й разпродаване е приемливо, тогава: палец нагоре!

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra