Заглавие : The God of War, 318 pp
Автор : Chris Stewart
Издадена : St. Martin’s Press, 2008
Жанр : военен трилър

Съдържание: Президентът Ейбрам научава, че Китай отново се готви да нападне Тайван и този път ще е за последно. Щатите естествено не бива да допуснат това, но могат ли да попречат? Да, ако покажат недвусмислено военната си мощ пред коварния съперник. И Ейбрам взема решение да покаже на световното авиоизложение в Бурже последното военно достижение на американската военна машина – неуловимият, неунищожим, недостижим, неоткриваем тактически изтребител „Арес”, който освен, че лети много по-бързо и по-високо от всичко досега, освен, че се управлява от мощна компютърна система, която намира за микросекунди решения на заплетени ситуации, ами е и въоръжен със 100 KW-тов твърдотелен (полупроводников) лазер (на друго място авторът се обърква и го прави 100 MW-ов!), способен да порази и унищожи от стотици километри нищо неподозиращи цели - летящи, плаващи, наземни и едва ли не подземни. За да не стане гаф (в Бурже) там са изпратени и двата прототипа на „Арес”. Единият е с пилот полковник Рей (той е избран да изнесе демонстрацията), другият е с пилот майор Дейвид („Джеси”) Джеймс. В присъствието на Президента Ейбрам „Арес”-ът на Рей излита, прави кръг над зрителите и с оглушителен гръм (от преминаване на звуковата бариера) се скрива от погледите им. Настъпва суматоха. Подозренията са такива, че никой не иска да повярва в тях. Вдигнати са по спешност няколко стари изтребителя на французите. Междувременно депресираният Джеси (депресиран, защото не е той пилотът-изпитател, който ще демонстрира „Арес”) се е запилял по улиците на Париж. В едно бистро при него сяда неотразимата Петри Баха. Тя е иранка, макар да се опитва да скрие от него това (не че той го подозира, но забелязва в чантичката й проблясването на стоманата на пистолет). Завързва разговор с Джеси, дава му телефона си и си тръгва. Междувременно на Джеси се обажда Кечъм – злият демон в книгата, началник на кабинета на Ейбрам, - който го извиква по спешност във връзка с кризата. Като научава какво е станало, първото предположение на Джеси е, че това не може да е колегата му Рей, а е по-скоро един съмнителен саудитски принц, който американците са обучавали за военен пилот и който не е крил омразата си към неверниците. Използвайки връзките си, Джеси излита с френски изтребител, който трябва да открие „Арес” (защо не го прави със своя втори и готов за полети „Арес” никой не може да каже, вероятно защото това щеше да реши всички проблеми в началото и нямаше да има роман). По някаква случайност (по-късно се разбира, че не е така) двамата наистина се натъкват на изтребителя-беглец, който е прихванат и от други изтребители и принуден да се върне към „Бурже”. Само че когато всички смятат, че „Арес” всеки момент ще кацне, той вместо това пуска една от двете конвенционални бомби, с които е въоръжен, и унищожава хангара, където се намира вторият, резервен, "Арес". После, естествено, отново се измъква с лекота на допотопните френски изтребители. Но в краткия миг, когато самолетът, в който се намира Джеси, се разминава във въздуха с „Арес”, Джеси се усъмнява дали пилотът вътре наистина е саудитският принц, когото той добре познава, защото лично го е обучавал. Междувременно стават три неща: (1) открита е кола с тялото на катастрофиралия в нея сержант, който е отговарял за поддръжката и предполетната подготовка на „Арес”, в колата е и Петри, която е оцеляла, но е закарана в болница; (2) край Париж е взривена кола, в която има останки от няколко души – единият е бащата на Петри, високопоставен иранец, отговарящ за финансирането на терористични групировки по целия свят, неизвестен човек, третият е саудитският принц (само че това се научава доста по-късно, поради времето, което ДНК-анализът по принцип отнема), най-сетне открит е откъснат пръст с венчална халка, чиято ДНК отговаря на полковник Рей (и това е установено с фатално закъснение); (3) Къчъм научава, че Джеси е разговарял с Петри и дори след това й е звънял на мобилния телефон (това е истина, той просто бе поискал да се увери, че тя му е дала истинския си номер). Последното посява съмнения у Къчъм, че нещата около Джеси не са съвсем чисти. Малко е трудно да се пресъздаде точната хронология на вземане на решения, но когато „Арес” се появява над Вашингтон и пуска над Белия дом атомна бомба, която по чудо не е избухва, Ейбрам (по съображения за сигурност той е все още американското посолство в Париж, понеже е било сметнато за небезопасно да лети при положение, че във въздушното пространство доминира неуловим и неунищожим враг), та вбесеният Ейбрам разпорежда да се нанесе ответен удар по Сирия, Иран, Ирак и най-вече Саудитска Арабия (за разлика от Буш, неговите отношения с краля са възможно най-лошите). Започва масирана бомбардировка на арабски градове – Къчъм като по чудо е успял да разубеди Ейбрам да не използва в атаката ядрено оръжие. В този момент идва забавеният ДНК-анализ на човешките останки във взривената кола и става ясно, че никакъв саудитски принц няма пръст в атаката срещу Америка. Ейбрам с нежелание прекратява ответния удар. Но по отсечения пръст на полковник Рей с халката няма следи от обгаряне (а колата след взрива е горяла), самият пръст се оказва отсечен не от парче стъкло, както са е смятало в началото, а с хирургическа прецизност. Явно някой е искал американците да приемат, че и Рей в мъртъв. Изводът – не е мъртъв, значи той е пилотът (още повече, че след като „Арес” унищожава с лекота всичко, което му се е изпречило на пътя, повече от ясно е, че неговият пилот може да използва всички суперсъвременни възможности на машината). Обезвреждането пък на падналата и забила се чак в мазето на Белия дом атомна бомба показва, че тя изобщо е била без взривяващ механизъм. Налага се изводът, че някой е искал да провокира американците да започнат атака срещу ислямски цели. В този момент изникват някой обстоятелства от миналото на полковник Рей, които доизясняват картината. Синът на Рей е бил сержант в американската армия, служил е в Ирак, бил е пленен и главата му е била мъчително отрязана, а екзекуцията е била заснета и предадена на телевизия „Ал-Джазира”, за да бъде показана на целия свят (това е станало преди няколко години). Това, напълно естествено, посява в душата на Рей желание за мъст и той намира начин да организира пъкления план. Идеята е да се разпали война между Америка (Запада) и Исляма (Изтока), война, която може и да е кръвопролитна, но в крайна сметка ще завърши с унищожението на омразните ислямски страни. За да бъде това гарантирано, трябва и арабските страни да скочат срещу Америка. Това може да стане, ако се унищожи някаква тяхна светиня – има ли по-добра цел от Мека? Само че този път пуснатата над Мека атомна бомба ще бъде истинска. Самите бомби (едната манипулирана, за да не избухне), парите за подкупването на сержанта от техническата поддръжка на „Арес”, логистиката, симулираната случайна среща между Джеси и Петри, имаща за цел да посее съмнения срещу втория пилот, който със знанията си би могъл да бъде много полезен в опита да се неутрализира „Арес” на полковник Рей, но ако е изваден от обръщение, американците ще затънат в безизходица, изобщо използването на Петри за няколко заблуждаващи хода (сред които организирането на срещата й със сержанта)… зад всичко това стоят китайските висши военни, които като истински шахматисти са предвидили и подсигурили неколкократно всеки критичен ход в сложната операция, имаща за крайна цел да излязат като единствена суперсила след унищожителния конфликт между християнство и ислям. Сред пропуските им са няколкото непредвидими събития, като например: че самолетът на Джеси (вторият „Арес”) не е бил унищожен напълно и че американците ще бъдат способни донякъде да го възстановят, че манипулираните останки във взривената кола няма да ги заблудят напълно, че ще се досетят коя е истинската цел на Рей (Мека), че Джеси ще излети за Саудитска Арабия, ще влезе в смъртоносен въздушен двубой с откачилия от бащинска мъка полковник Рей, че ще унищожи с лазерния лъч вече пуснатата от Рей и падаща към свещения Черен камък Кааба атомна бомба, след което двамата се сблъскат самолетите си, но ще оцелее само Джеси, а Рей ще се разбие в пустинята и останките му ще бъдат засипани от вечните пясъци (ах, боже мой!).

Оценка: Авторът на книгата е истински пилот, при това не какъв да е, е един от малцината, които са летели на митичния SR-71, шпионския свръхсамолет от близкото минало, който май вече е изваден от обръщение. Няма никакво съмнение в компетентността му, когато описва т.т. данни на самолети, оборудване, системи и всичко, имащо някакво отношение към американските ВВС. С това хубавото в книгата се изчерпва. Идеята със грозящата над Тайван китайска заплаха е толкова брадата, че всякакви опити някой да я използва, са достойни за искрено съжаление (е, не мога да изключа, че някой ден някой ще прояви оригиналност). Понякога ми се иска китайците наистина да направят опит да си върнат въшливия остров, за да видя ще се намесят ли американците с тази прокламирана в толкова много трилъри решителност (и защо?). А когато започне хвърляне на атомни бомби тук и там, желанието ми да повярвам (прословутото suspension of disbelief – съзнателен отказ от критично четене) тотално се изпарява и съм готов да хвърля тъпата книга. Но в случая дори това не е най-критикуемото. Това, което никой читател с всичкия си няма да може да понесе, е пълната тъпота в обрисуването на американския Президент, който се люшка от едно абсурдно решение към друго, за да се откаже с лекота, от която би следвало да изпита поне грам неудобство, ако беше реален човек. Дори Буш-син не е толкова прост, а по-голямо сваляне на летвата от това здраве му кажи... Като цяло книгата е непреводима – просто дори пилот да я преведе и той няма да намери всички заместители на терминологията, нужна не дори за да се опише, а да се даде само най-семпла представа (а аз неотдавна четох няколко дни страниците на най-добрия форум за пилоти у нас - http://airgroup2000.com/forum и знам какво може да се почерпи като терминология от речника на пилоти-изтребители, които пишат там, при това пишат един за друг, като става дума за доста „интимни” неща от „кухнята” им) за онова, което виждат очите на един летец-изпитател в съвременна бойна машина. Дори няма да споменавам за стотиците военни съкращения (подобни на които в момент ми скъсяват живота в превода на CI: Code Red, който доброволно си самонатресох). А чуя ли за неотразими зеленооки иранки после цяла седмица се смея необяснимо по улиците и бабичките ме заобикалят като опасно луд.

Заключение: Плоска неубедителна интрига, неправдоподобна психология, убийствено тъп американски Президент, чудесни описания на самолети, въздушни боеве и т.н. Недостатъчно за препоръка за превод. От друга страна – ако човек се откаже да проумява всичко, което се крие зад сипещата се върху главата му военна терминология – книгата се чете лесно и бързо. Може би защото мозъкът няма над какво да се замисли. Но не знам това недостатък ли е или предимство.

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra