Заглавие : A Patent Lie, 293 pp
Автор : Paul Goldstein
Издадена : Doubleday, 2008
Жанр : съдебен трилър

Съдържание: Майкъл Сийли е адвокат на средна възраст,
работещ в собствена кантора в Бъфало, след като е избягал от голяма адвокатска къща в Ню Йорк, заради проблеми с пиенето и свързана с тях издънка в работата. Един ден при него идва брат му Ленард, с когото не са се виждали от деня, в който Майкъл напуска бащината къща след жестоко скарване с баща си, за да защити по-малкия си брат. Ленард е микробиолог, който работи в малката фирма „Вакстек”, която е разработила нещо като ваксина против СПИН. Но фармацевтичният гигант „Сен Гал” ги заплашва, че ще ги смаже. Причината – те също имат разработка за подобна ваксина, но „Вакстек” са получили патента първи. За беда адвокатът Пиърсол, който е подготвял делото и е запознат с всички подробности, необяснимо се е самоубил с хвърляне под влак, а процесът не може да се отлага. И въпреки лошото чувство, че допуска грешка, Майкъл заминава за Сан Франциско, за да поеме ролята на водещ адвокат по дело за нарушение на патент. Първата му работа е да разгледа документацията, поета временно от помощника на Пиърсол Крис Палмиери, гей, който с неприкривано нежелание се съгласява да сътрудничи с Майкъл. Майкъл се запознава и с Алан Стайнхарт, главен учен на „Вакстек” и носител на правата по патента, т.е. автор на ваксината. Майкъл се залавя да прегледа документацията по делото, но в този момент идва първата изненада – „Сен Гал” се отказват от претенции за първенство в откриването на ваксината. Зад необяснимата постъпка се оказва, че се крие факт, който „Вакстек” може да използва, за да постави „Сен Гал” в нелицеприятна светлина. Преди време в лабораторията на Стайнхарт е намерена само Лили Уорън – тя е била повикана от Стайнхарт, като бивша негова сътрудничка от времето, когато са работили заедно в университетска лаборатория, за да обсъдят някакви съвместни научни публикации, но когато Стайнхарт излиза за кратко от лабораторията, служител на охраната надниква вътре и я заварва сама да разглежда документацията. В този момент Лили е служител на „Сен Гал” и е повече от очевидно, че всякакви претенции на „Сен Гал” за авторство на ваксината ще бъдат контрирани с аргумента, че те са откраднали чрез Лили идеята и после са я разработили. Но малко по малко Майкъл започва да се усъмнява в надутия Стайнхарт, чиято документация – лабораторните дневници, в които педантично е отбелязан всеки експеримент по пътя към откритието – изглежда подозрително чиста и много подредена. Нека уточня, че Майкъл работи под натиск на главния юрист на адвокатската къща, наета да защитава интересите на „Вакстек” (в която е работил до самоубийството си и Пиърсол). Освен това се запознава с вдовицата на Пиърсол – симпатична млада жена, - която още като вижда го помолва да разследва смъртта на мъжа й, за която тя е убедена, че не е самоубийство. Не стига това, но и Рената - жената на брат му Ленард, - която е на път да се пропие, му е хвърлила око. Да не говорим за Лили, която освен, че е умна, чувствителна и деликатна, е и много красива и между тях пламва някаква алхимия с ясно последици. Започва процеса – интерсите на „Сен Гал” се бранят от Емил Торп – мастит адвокат, занимаващ се само с дела на компании от списъка „Форчън 100”, подпомаган малко странно от някой си Дюсолие, някакъв швейцарец с малък опит на практикуващ адвокат. Следват глави, в които се избират съдебните заседатели, после двете страни излагат тезите си, след това започва разпита на свидетели. В един момент – буквално минути преди да го повика на свидетелската скамейка – Майкъл научава от помощника си Палмиери, че Алан Стайнхарт е бил в конференция в Болоня, в деня, когато в прословутите му лабораторни дневници е записано, че е описал експеримента, след който го осенила идеята за пробива с ваксината. С много усилия Майкъл успява да предпази надутия глупак да не лъжесвидетелствува срещу себе си, но после с изненада установява, че и печеният Торп не разобличава противоречието, което би могло да постави под съмнение истинността в показанията на основния свидетел в процеса. И понеже Майкъл знае, че Торп не може да не е забелязал това крещящо разминаване в датите, той започва да превърта в съзнанието си мекия начин на разпитване на неговите свидетели от Торп, който сякаш се бои да не ги представи в лоша светлина. И така Майкъл започва да се досеща за истината – че двете компании са се договорили предварително процесът да бъде спечелен от „Вакстек”, а след това „Вакстек” да продаде евтино лиценз на „Сен Гал”, после да си разделят света на зони за продажби и да натрупат състояние от монополното разполагане с ваксината. Тя, разбира се, ще е по-скъпа, защото е патентована, а смисълът на минаването през процеса е в това ваксината да бъде валидирана публично (след като гигант като „Сен Гал” признава първенството на „Вакстек”). Схема, от която страдат само онези, които няма да могат да си позволят цената на скъпата ваксина. След няколко разговора Майкъл Сийли разбира, че договорът е бил оформен с неволното участие на Пиърсол, който в един момент разбрал, в какво е бил въвлечен и заплашил да разкрие цялата игра пред медиите. Тогава обаче Торп наредил на Дюсолие да спре Пиърсол, а той намерил някакъв наркоман, който го бутнал под влака. Всичко това оформя финала на романа, в който научаваме и че не Стайнхарт е откривателят на ваксината, а Лили Уорън, която разчитала да закрепи романтичната им връзка, като му съобщи за своя резултат, от който той безцеремонно се възползвал.

Оценка: Общо взето не лош съдебен трилър, в който има няколко досадни пълнителя на страници: Лили Уорън е… китайка, чиято фамилия е такава защото се оженила за кратко и после се развела, но запазила фамилията на мъжа си. Това добре, но има маса с нищо не допринасящи към сюжета страници за трудния й живот в Китай, преди пристигането й в Щатите, за да следва. Тя - малко в стил Дан Браун – разбира се, е гениална, безумно красива и влудяващо енигматична. Това добре, но и Майкъл не е типичен американец, а е от семейство на германски емигранти, дошли в Щатите след войната и сменили фамилията си (Зелиг) на по-благозвучна, за да не бъдат разследвани (в следвоенната истерия) за сътрудничество с нацистите и т.н. и пр. Бащата, естествено, е пияница и грубиян, майката – престъпно безразлична към децата си, Ленард – страхлив и въвличащ смелия и як Майкъл в неприятности, от които той се налага да го спасява. Има поне 50 страници, посветени на семейните страдания, разправии и истории до избягването на Майкъл от дома. Но и Майкъл не е бил точно цвете за мирисане с вечните си запои в разцвета на кариерата си като адвокат (понеже за тях не ни се предлага друго обяснение, предполага се, че ги дължи на обремененото си детство). Подчертавам тези „врътки” в сюжета, защото те са абсолютно безсмислени и интригата – доколкото я има – щеше да си остане и без тези малки семейни „трагедии” и битови „драми”. Малко в повече идват и трите жени навъртащи се с ясни намерения около Майкъл, да не говорим и за съвсем излишната (от гледна точка на сюжета) задача с едва ли не разкриване на убиеца на Пиърсън. Като казах, че романът е „не лош”, имах предвид хубавия език на който е написан и логичното (макар и претрупано със споменатите разсейващи елемент) действие. Разследването на патентен спор също е оригинален елемент, който авторът е положил усилия да проучи в подробности. Но не мога да не отбележа залитането в посока на селекцията на съдебните заседатели (на това е отделено също непропорционално на важността му време и място). В романа изобилства съдебнопроцесуална терминология и риторика - мога да го оценя, защото съм превеждал „Обратими грешки” на Скот Търоу, но тук всичко е подсилено дори спрямо този типичен съдебен трилър. Опасявам се, че липсата на всякаква връзка с начина на водена на дела в България ще досади на някои потенциални читатели и ще се стори тотално несмилаема за други. Дори няма да се заяждам с свръхидеализирания образ на един американски адвокат – една от най-омерзителните „породи” човешки същества за средностатистическия американец.

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra