Заглавие : Neuropath, 220 pp
Автор : R. Scott Bakker
Издадена : 2008
Жанр : психотрилър

Съдържание: Том Байбъл е университетски преподавател по психология. Разведен е, има две деца – Франки и Рипли. Жена му Нора му ги дава от време на време, колкото да им развали възпитанието (според нея). Действието се развива на фона на зловещите убийства на Чакръкчията (странно звучи изписано така, но на английски е „кайропрактор”, което е още по-странно), който вилнее и града и убива като изтръгва гръбнака на жертвите си. И всички се развива мирно и кротко до вечерта, когато Том е посетен от екип на ФБР. Показват му диск (изпратен до тях анонимно), на който е записана кошмарна картина: красиво съблечено момиче мастурбира пред камерата, а електронно променен глас й задава дълбокомислени въпроси. Всичко изглежда необичайно, но не и ненормално, до момента, когато камерата се вдига към главата на момичето и се вижда, че черепът й е срязан и от него излизат жици (донякъде в стила на Анибал Лектър, но с това приликата свършва). А после, после идва на абсолютно гротескното, когато момичето продължава да мастубрира със счупена бутилка… изпитвайки неземно наслаждение. Том разбира, че агентите от ФБР търсят неврохирург и по някакви причини имат съмнения в приятелят му от студентските години Нийл Касиди. Том разбира се отхвърля нелепото съмнение. Същия ден късно вечерта Нийл му идва на гости. Не е ясно – поне в началото – защо е дошъл, но малко по-късно му признава, че не работи в болница, както му е казал преди време, а в АНС (Агенцията за национална безопасност), където се е занимавал с разработването на нови методи за разпит на терористи (в специалния отдел на АНС за невроманипулация). Разказва няколко случая, от които на Том му настръхват косите. После двамата похващат старата тема – за Спора. Спора от студентските години, когато студентската им компания е спорила до прегракване по въпроса (за това след малко). На сутринта Том се отива у дома на Нора – бившата му жена. Тя му е дала децата, защото уж щяла да пътува извън града. Том има някакъв спомен - тресе го страхотен махмурлук след снощното напиване с Нийл, - че Нийл е споменал името й в странен контекст. Когато Нора му отваря – тя никъде не е ходила – Том веднага разбира, че между нея и Нийл (той освен приятел му е и кум) има нещо, нещо Голямо. Съмненията изчезват, когато Нора си признава и това го довършва. След няколко часа в дома му идва Саманта Логан – красивата следователка от посетилия го предния ден екип. Тя е изпратена, за да го уговори да сътрудничи на екипа. В разговора със Сам става ясна и темата на романа.Съвременната наука още не е изяснила връзката между мозък и съзнание: не случайно за двете има отделни науки – неврология и психология. Някои учени смятат, че връзката между тези две науки е като между астрономия и астрология или химия и алхимия. Един от важните въпроси (далеч не единственият) в изясняване същността на съзнанието е проблемът със „свободната воля”. Психологическото обяснение на това защо човек постъпва по даден начин е, че защото така иска. После Том разказва на Сам за Спора. Същността на Спора е в семантичния апокалипсис, който според някои вече е настъпил. Ето за какво става дума: науката описва света като случаен (лишен от цел или намерение) – има безброй причини са всичко, но никаква логика зад тях. „Божията воля” е неотличима от „слепия късмет” (заради това и застрахователните компании не се интересуват колко дълго се молиш – а още по-малко на кого). В действителност обаче мозъкът обработва верига от сетивни възприятия, които на свой ред видят до едно или друго поведенческо решение. Нещата се усложняват от още много най-различни фактори: (а) мозъкът обработва непрестанно огромно количество информация, но голяма част от тази обработка остава недостъпна за съзнанието; (б) мозъкът трябва да анализира сам себе си при това без да е налице „метаезик” – набор от понятия, съществуващи извън мозъка и независими от него; (в) семантичната джунгла, в която човек сам се е заврял, ни най-малко не помага – какво е съзнание, воля, сетивност и т.н. още стотици важни термини, които сами сме измислили, в напън да си обясним как мислим и какво представлява съзнанието ни. Така-а… ако разказвам книгата по този начин, ще бъде по-лесно да я преведа набързо вместо анотация. Затова по-накратко – ФБР продължава да търси Нийл, от когото няма и следа, Том се опитва да помогне на Сам да „влезе в главата” на Нийл, за да може някак той да бъде открит. Междувременно Нийл изпраща на ФБР още няколко диска с новите си жертви – милиардер е доведен до положението да не помни човеко лице по-дълго от няколко часа; сенатор е показан да изгризва до кост лицето на малко живо момиче. В един момент изчезва Франки – синът на Том, - който няколко дни по-късно е намерен с уникална операция на мозъка, при която към невроните му се свързана тайнствена кутийка, явно предизвикваща панически първобитен страх у момчето, от който той крещи като обезумяло. Том се досеща, че всички тези хора (плюс мастурбиращата проститутка, с която всичко е започнало) имат нещо общо с него (те наистина са свързани по някакъв далечен начин, който няма да обяснявам). При негио Идва милиардерът и му дава специална платинена дебитна карта без ограничения на сумите, които могат да се плащат с нея – той държи Нийл да бъде заловен и наказан. Том най-сетне се сеща къде може би се крие Нийл – той извиква Сам и един друг агент на ФБР и тримата отиват в старата къща, за която Нийл някога му е говорил. И Нийл наистина се оказва там. Но – изненада – оказва се, че и самата Сам е продукт на АНС, под формата на специално подготвени лишени от морал и емоции агенти, изработени в отдела на Нийл киборги. Става патаклама, но все пак Том успява да убие Сам (а те преди това е убила колегата си). Нийл изглежда нeвинен, той убеждава Том да му докара Франки, за да го върне в нормалното му състояние. Причината – Франки е негов син от връзката му с Нора, която явно е била по-трайна и по-бурна, отколкото Том е предполагал. Както и да е, Том успява да измъкне момчето от болницата и се връща в къщата, където е лабораторията на Нийл. Но когато влиза… се свестява вързан за лабораторна маса с прикрепени към главата електроди. На съседната маса е Нора – Нийл е успял да я излъже да дойде, за да спаси сина си. И Франки лежи безпомощно на дивана. Нийл започва серия експерименти с Том и Нора. С помощта на апаратурата (продукт на АНС – действието се развива след десетина години) той индуцира у Том поредица от състояния. Това от една страна е своеобразно продължение на Спора между двамата, а от друга – върховен тест, защото Нийл иска да провери в присъствието на Том какви решения мое да взема мозък лишен от сетивни възприятия. Накрая се появява милиардерът – той е дал на Том кола с монтирана в нея GPS система, благодарение на която е разбрал къде се намира, - цапардосва Нийл с железен лост, кляка до него и започва да разфасова гръбнака му пред очите на Том и Нора. Това е Чакръкчията, създаден специално от Нийл, за да отклонява вниманието и ресурсите на ФБР от него самия.
Оценка: Изключително тежка за възприемане и тягостна като тематика и атмосфера книга, която разисква философско-екзистенциални въпроси, на които науката може би е на път да даде някакви отговори (ако преживее семантичния апокалипсис). Езикът е тежък (авторът е 4-1гдишен канадец, който преди няколко години е работил над философска дисертация на сходна тема и сега явно – той само си го признава – вкарва в сюжета някои от своите хипотези). Имаше доста страници, които изчитах и преди да прелистя на следващата спирах, осъзнал, че в мозъка ми няма спомен за прочетеното. Има отделни изречения, които дори със специализиран речник не могат да бъдат разбрани от неспециалист. Терминологията е отчайващо неинтуитивна (често доста специализирани романи стават ясни с напредването на сюжета – е, тази не е такава). Да, има елементи на трилър, но мотивировката на Нийл така и не се изяснява до самия край. Няколкото „джаджи” (те придават на романа звучене на НФ трилър - нека отбележа, че Бакер е автор на фентъзи трилогия и един роман от продължаваща трилогия) изглеждат невъзможни, но знае ли човек – с развитието на компютрите в близко бъдеще сигурно ще бъдат възможни неща, които сега ни се струват абсолютна измислица. Ролята на АНС е комична – надявам се началниците там да не са умрели от смях. Всъщност именно описанието на действията на АНС в разните измислени романи, където тя се споменава, е лакмусът доколко да се вярва в останалото на автора. Е, тук се изяснява, че не може да му се вярва.

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra