|
Пускам отговора си като отделна тема поради няколко причини. Първо, защото тя не е отговор на адвокат Иванов. С този господин не общувам от две-три години, поради лични причини и мотиви, които не смятам за нужно да коментирам. Второ, защото това си е тема за фантастика, а това е форум за фантастика. Не на последно място, защото тук пишат неколцина души, които познавам и много уважавам, както и такива, които не познавам и затова уважавам още повече, по подразбиране. И ако не кажа нищо изобщо, това може да бъде изтълкувано от тях неправилно.
Вече 7 години съм обвинявана в едно престъпление – периодически, агресивно, неуморно, във форуми, вестници, лични или публични разговори, свързано с различни теми и поставяно в различен контекст – престъплението ми е, че аз не съм плагиат.
Да, темата, която поставям, е за авторството и за фантастиката, защото това е удачната за дискутиране според мен тема. Аз съм автор и пиша фантастика. И не съм плагиат. Което мое качество – защото като автор аз гледам на това като на качество, заслужаващо адмирации – е упорито преследвано до степен на тормоз.
Фолклорните словесни текстове (поварвайте ми, подбирам думите си много внимателно), събирани вече два века, прилежно подреждани и издавани в дебели томове (последният от поредицата СбНУ е от 1994 г. и е том 60 и това е само тази поредица, а какво има неиздадено в архивите е трудно да се гадае), са широко прокламирани и приемани като „народно творчество” и следователно – всеобщо достояние. За някои хора и най-вече за адвокат Иванов това се разбира като нещо, което си е наше, на всички, от него можем свободно и без задръжки да си вземаме пряко колкото си искаме, когато почувстваме недостиг на свежи идеи и оригинално мислене. Можем да го преписваме буквално, ред по ред, мот-а-мо, а после да сложим името си отдолу, без да изпитваме каквито и да било угризения. На този принцип например е конструиран разказът „Бродник”.
Тук по никакъв начин не коментирам сложния и заплетен въпрос чии са авторските права върху фолклорните словесни текстове. Тук коментирам нещо, което е лично – моето лично авторско самоуважение и достойнство. Не настоявам подобно самоуважение и достойнство да го имат и другите хора, тяхното самоуважение си е техен проблем.
Като автор на фантастични произведения, използващ мотиви и представи от български фолклорни текстове, за мен е въпрос на самоуважение да НЕ плагиатствам. Всеки образ, идея или мотив, които заемам, се стремя да пречупвам през моята авторска гледна точка. Никой образ, идея или мотив в моите текстове НЕ е изплагиатстван буквално от фолклора. Аз пиша фантастика, а не етнографски илюстративни материали. И си имам лично авторско самоуважение.
Моите разкази са в диалог с фолклорните словесни текстове. В литературната теория това се нарича интертекстуалност, по термина на Юлия Кръстева. Автори и/или произведения, които диалогизират помежду си, предлагат различни трактовки или гледни точки, цели поколения автори в междутекстов диалог – на това се гради литературната история въобще. Чак е тъпо да се обяснявам.
Както е тъпо, ако дадеш задача да се напише произведение, базирано на българския фолклор, да тълкуваш това не като диалог, а като буквално инкорпориране на етнографски материали в текстовете си – пак казвам, лично за мен. За моето лично себеуважение е недопустимо да отворя многотомниците на Димитър Маринов (етнограф от края на ХІХ и началото на ХХ век, работил в Северозападна България, в наше време се ползва като справочник за регионалната култура на Врачанско, когато някой се интересува от врачанските села и иска да провери как са стояли нещата в тия села преди сто години) или на Иваничка Георгиева, или на който си имам подръка, и да направя преразказ с елементи на разсъждение, под който после да се подпиша. Плюс факта, че върху техните трудове авторските права не са сложни и мъгливи, ами съвсем ясни и конкретни.
Става ми много странно, когато в разговори някой ми каже, че преди да прочете моите текстове не е знаел, че в българския фолклор нещо си е еди-как си. Не само ми е странно, но и обидно, а съм го чувала неведнъж. Аз съм автор, това са моите текстове, моите светове. Това е моят диалог с фолклорната култура (в случая с „Какавидата” – диалог с една „периферна реликтна” култура, по определението на Клаус Рот), добър или лош, няма значение. Това е литература, а аз не съм плагиат. Ако някой има желание да изучава фолклора, нека да не разчита на моите разкази, а да почете научни текстове и документи, както правя аз по проблема с авлиите като фолклорен факт, вече няколко години.
И понеже знам, че всички тук очакват да говоря за авлиите – приятели, няма да го направя. Не защото не мога и не защото се правя на важна, а защото всъщност това никого не интересува. Аз съм единственият човек във форума, а и във фендъма, който се интересува от авлиите като фолклорен факт. Занимавам се сериозно от 2005 г. насам, когато на Таласъмията гостуваше Албена Георгиева. Присъстващите си спомнят, че тя там говори за авлии, а по-късно, в личен разговор с мен, признавайки си, че тя самата не се занимава с това, ме насочи към съответните учени и техните съчинения. Посочих някои в съседната тема, сега съжалявам, защото имената им веднага бяха усвоени и вкарани в обръщение от адвокат Иванов. Той се готви да оспори авторитета им (всички те са старши научни сътрудници в Института за фолклор към БАН, преподаватели в университети, мои колеги) и работата им, нека го направи. Жалко е, защото го прави, за да дискредитира мен.
За авлии съм говорила с някои от вас, споделяла съм, готова съм да го направя пак. Само че няма да е тук, няма да е в този контекст. Защото тук спорът не е има ли или няма авлии, нито какви са те и откъде са дошли. Тук спорът винаги се е свеждал до това да бъда обиждана или защитавана, което честно ви казвам, не ме кара да се чувствам значима, не ми ласкае егото, напротив, кара ме да се чувствам изключително неудобно.
Целта на адвокат Иванов никога не е била истината за авлиите, ама никога. Неговата цел е да дискредитира мен, да ме обижда, което и прави. Това е лично мой проблем, отношенията ми с него са си лични. Аз няма да водя спорове с адвоката, нямам за цел нищо да му обяснявам или доказвам, човек се аргументира тогава, когато иска нещо да утвърди, пред някого, който си струва усилието. Не виждам причина да си правя труда, това, което намирах за смислено да го кажа, го казах току-що. Аз не съм плагиат и без значение какво мислят другите за това, не го смятам за престъпление, лично аз.
И още нещо. Тук, във форума има хора, които си умират от кеф от всичките тези глупости. На тях им светнаха очичките, когато аз се появих във форума в период, когато адвокат Иванов не си пие хапчетата, защото предчувстваха какво ще се случи. То се и случи. Разбирам, че им е забавно, и на мен също ми беше забавно едно време. Обаче вече ми е достадно. Съжалявам, че ви разочаровах. Споровете и псувните, които очаквате, заредени с бира и семки, няма да се случат, нито сега, нито когато и да било. Пуснете си някой мач и наздраве!
www.johanvladimir.com
|
Тема, която почти не е за авлии
Тема, която почти не е за авлии
