Това си мислех да го спестя. Но явно правоверните стругари, четете книгите като Библията и не вниквате в тънкия езоповски език на авторите.
След като са ги настъпили яко за Юхлюва, където нещата са си казани с истинските имена, те са пробутали много хитро нещата.
Показали са ни един Максим, продукт на своето време, със всичките му положителни качества и са демонстрирали как се дъни генерално в опитите си да помогне. Като се махне героичната рамка се вижда, че Максим си е живо бедствие за Саркаш. Всичките му действия са неуспешни, не успява да опази хората, които го следват. В единствената му "успешна" мисия - събарянето на кулата - губи над 50% от личния си състав. И докато там може да има някакво оправдание - не е планирал той атаката и се противопоставя на нея, то за великият финален акорд - взривяването на центъра /което между другото си е много добра алюзия с Октомврийската революция/ няма никакво.
Резултатът от придобиването на илюзиорна свобода на мисълта и словото води до следното:
"— Ти за много неща си забравил — каза Странник. — За самоходните излъчватели, за Островната Империя, за икономиката… Известно ли ти е, че в страната има инфлация? Изобщо известно ли ти е какво е това „инфлация“? Известно ли ти е, че има заплаха от глад, че земята не ражда? Известно ли ти е, че ние тук не успяхме да създадем нито запаси от жито, нито запаси от медикаменти? Знаеш ли, че този твой лъчев глад в двадесет процента от случаите води до полудяване? — Той изтри с длан мощното си олисяло чело. — Сега ще ни трябват лекари… дванадесет хиляди лекари. Ще ни трябват белтъчни синтезатори, ще трябва да дезактивизираме като начало поне сто милиона хектара заразена почва. Трябва да спрем израждането на биосферата…"
ДВАДЕСЕТ ПРОЦЕНТА - определено се е справил по добре от Ленин и без петте години самоубийствена гражданска война /каквато м/у другото вероятно ще има и на Саркаш/.
Но това не е всичко, както се казва в рекламите.
Да приемем, че Максим не е бил подготвен за условията на Саркаш, но и в следващата книга, в родните му условия на Земята, Лев Абалкин го води през цялото време за носа, бидейки с няколко хода напред пред него и му оставя единствено ролята на хроникьор на събитията.
За третата част, където станал шеф на Комкон2, той загубва битката с людените, без дори да успее да им се опъне изобщо не ми се говори. Там го спасява само това, че те просто не се интересуват от Земята.

И аз съм бил в ролята на Максим 90-те, като се правех на шеф на стачен комитет. То няма начин да не се мине оттам. Както е оная известна мисъл - "ако на 20 не си бил социалист нямаш сърце, ако на 40 все още си - нямаш разум".
И да се върнем все пак за книгите дето не били за всеки. Добрите автори успяват да вмъкнат в една книга няколко персонажа, с различни гледни точки.
И ако книгата от гледната точка на Максим изглежда героична, то ако я погледнеш от гледната точка на Сикорски, ще се хванеш за главата.
Всъщност това го обясних по горе. А аз се замислих за гледната точка на Генерала, който вижда на база опита си, че нещата заповядани от щаба не са съвсем таман, но продължава да изпълнява заповедите, просто защото не вижда друга алтернатива.

П.С Не отричам качествата на книгата - за юношески роман е разкошен екшън. Само дето братята не са писали за юноши.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите