Това е трудна тема... и бих казал донякъде деликатна, понеже се изисква известно душевно разголване, за да обясниш защо нещо е спряло дъха ти, нещо, което изобщо може да не разчувства друг, да не говорим, че може да му се стори смешно или прозаично.
Все пак... имах такъв момент, когато прочетох (тогава още не беше преведена - впрочем по-късно беше лошо преведена) "Контакт" на Карл Сейгън. Беше много скоро след излизането й, попаднах на нея случайно и нямах представа какво ме очаква. Затова помня отлично колко се изненадах, когато бе "открито съдържание в трансцедентното число ("пи"), заложено в геометрията на вселената още от самото й създаване" (цитат) - доказателството, че създаването е било целенасочен акт на нечий разум, така да се каже подписът на "художника". Идеята за това послание във времето до нас от "боговете" на нашите "богове" (друга красива идея) - послание, което можем да разчетем само след като сме достигнали определено ниво и ако търсим достатъчно настойчиво, послание, изключващо всякакъв грешен прочит и насочващо ни към осъзнаване, че някои основни неща (например стойностите на физическите константи) съвсем не са случайни, най-сетне послание, откриващо нова насока за търсене на други, още по-дълбоки послания - толкова ме порази, че години по-късно се възползвах от всеки удобен случай да преразказвам сюжета на познати и приятели. Колко жалко, че тази удивителна идея отсъства във филма!
Впрочем, до онзи (спиращ дъха) момент най-силно ме беше впечатлила книгата на Лем "Глас от небето" както излезе някога в "зарубежката", но с оригинално заглавие "Гласът на бога" (Glos pana) - кой знае защо все още непреведена на български.

Happiness is merely the remission of pain.

Редактирано от ivz на 06.01.09 14:00.