По Би Ти Ви днес дадоха предаване за зависимостта от Интернет и компютърните игри. Явно са разбрали, че губят зрители и са решили да вземат мерки :-) Разбира се, като добри журналисти, доста преувеличаваха. Не пропуснаха да съобщят и за „смъртни случаи“.
Друг „недостатък“ на Мрежата е, че става по-труден. Хората пишат свободно мнението си в Интернет и по този начин застрашават влиянието на медиите върху т. нар. „обществено мнение“.
Смятам, че зависимостта от телевизия е по-опасна от тази към компютърните игри. Особено зависимостта от сапунените сериали. Гледането на такива сериали е вредно колкото компютърните игри (или може би малко повече).
Според мен „зависимостта“ от използване на информационни технологии (в някои случаи) наподобява повече „зависимостта“ към научна дейност, отколкото към наркотичната зависимост. Разликата е, че първата е „доброкачествена“, а втората - „злокачествена“.
В предаването по Би Ти Ви споменаха, че в мозъка на „зависимия“ от Интернет се наблюдава промяна в концентрацията на някои хормони (невротрансмитери) в мозъка. Не съм специалист, но интуицията ми подсказва, че подобно явление се наблюдава и при хората, които се занимават с творческа дейност, програмират, проектират електронни устройства, четат научна фантастика и т.н. Именно на тази склонност на хората да се „пристрастяват“ към нещо дължим научно-техническия прогрес.
Строго погледнато не може да има зависимост от използване на информационни технологии. Зависимостта е по-скоро към приложението, за което се използват тези технологии - четене на научна фантастика, чатене (нискоинтелектуални разговори - анонимно или неанонимно), игри в мрежа, четене на научнопопулярна литература, четене на философски статии и т.н.
И сега - изненада: пристрастяването към тези неща (или техни аналози) ги е имало и преди появата на информационни технологии. В миналото хората са чели различни неща на хартиени книги, играли са на карти или други игри, организирали са побои в реалността (и сега продължават да го правят - за справка: футболните хулигани), водили са нискоинтелектуални разговори (аналог на днешното чатене; между другото такива разговори се водят и в наши дни). Разликата е единствено, че в наши дни се използват информационни технологии - отстрани изглежда, че субекта просто седи пред компютъра, но не е така - субекта върши същите неща, които хората са вършили в миналото, но използвайки съвременни информационни технологии (и тъй като тези технологии се ползват, седейки пред компютър, субекта може да си създаде здравословни проблеми).
|