да, но това отново е проблем не на доброто и добрите като същност, а на авторовия архетип за добро и добър.

обобщението на твоя пост е, че добрите реагират според онова което са (което им идва "отвътре"), докато злите просто са напред в играта с онова, което знаят.

това ме подсеща и за друга характерна черта на описанието на зли и добри образи - често добрите тръгват от ниското (3-и царски син, момче без баща на затънтена планета, никому неизвестни и никому ненужни), докато такъв зъл образ като че ли липсва? злите винаги са я царят/императорът, близък до абсолютната власт генерал, магьосник, свръхсъщество и т.н.

не се сещам за пример на "героичното израстване" на злия, по подобие на пътеката, която извървяват добрите - от господин никой до основен образ

"Everything that can happen does"
----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите