Всъщност не са по-интересни.
Блейк беше наивник и глупак, който свърши като параноик на тема - откриване на предателя (вследствие на което той сам си изфабрикува предател).
Ейвър - умен, недоверчив, изобретателен, спасява положението което Блейк е забатачил. На всичкото отгоре е и духовит, как да не го харесваш такъв?

(Ситуация - Системата на трите планети атакува Освободител от три страни, всичко се скапва и избухва, положението е очевидно неспасяемо. Блейк казва на Ейвън - иди в трюма, изолирай сигнала на чуждите компютри и активирай защитата на Освободител... Ейвън му отговаря с трагична нотка - А какво да правя със свободната си ръка?
Гениален просто!)

Роджър Зелазни по едно време въведе модата на отрицателно-положителните герои. На пръв поглед те са положителни, но не страдат от морални скрупули. Коруин е подъл и коварен, Мерлин е безочлив и жесток, а Ерик, който е лош изведнъж става положителен. Подходът на Зелазни за герои е безупречен, защото в живота няма полярни типове - добри и лоши. Затова и неговите герои са много много близки и симпатични на читателя.

Има един стереотип в Холивудската култура - старателно и подробно изграждане на образа на лошия, с цел - да изпъкне добрия герой, когато все пак му нацепи канчето. Например поредицата Умирай трудно. Изцяло заслуга на Брус Уилис е факта, че героя му не стои в сянката на лошия герой.

В ЗВ императора не беше симпатичен герой. Дарт Вейдър, за разлика от него е гъзар и половина, само каската му те кара да цъкаш с език от яд, а колко е лош... не е истина. Неговия контрапункт - селянчето Скайуокър, бледнее тотално (което всъщност е плюс, в живота е така!), но виж образа на принцеса Органа като лидер на добрите и олицетворение на женственос и добродетелност спасява положението. А Хан и Чобака пък са просто шедьоври на образното изкуство

и тн

Да не се взема на сериозно...