Това са все проблеми, които важат за информацията като цяло - било авторски права за книги/музика, патенти за електрически самобръсначки или спътникови снимки на рибни пасажи. При това, въпросът с правата за книги/музика възникна сравнително скоро, след като се появиха две предпоставки, които ти си отбелязал: лесното копиране (т.е. появи се достъпна цифрова техника = домашни компютри) и лесно разпространение (интернет).

Обаче със спътниковите снимки и особенно с патентите нещата стоят по подобен начин от доста повече време и е интересно да видим какво става - може да намерим тенденция, по която вървят и авторските права. Все пак ситуацията с авторските права е по-крайна и дори допускам, че е "изпреварила" ситуацията с патентите, но все пак...

* * *

Първо, оказа се, че патентите също се дават за известно време, обикновено 20 г., като това е далеч по-съизмеримо с активния творчески период на един човек (отколкото с прословутите 70 г. от смъртта на автора; нали така беше?), което има за цел да даде възможност на автора (независимо дали е човек или компания) да спечели нещо от патента си, но и предлага мотивация за по-бързо утилизиране. Освен това някой страни има закон, според който патентът може да се анулира, ако авторът не работи върху развитието му и има специални изключения - един изобретател може да получи патент за развитие или подобряване на нещо, което все още е защитено с патент на друг изобретател (под изобретател тук трябва да се разбира не само физическо лице, ами компания, университет, лаборатирия...). Нещо повече, оказа се че има съдебен прецедент в Щатите, когато патент е отказан, защото не е подаден достатъчно бързо. С книгите, музиката и филмите обаче нещата стоят по друг начин - те като правило не се модифицират, или се модифицират рядко - т. нар. digital remix, напр, който обичат да правят дисководещите е май единственият пример, за който се сещам. Всъщност не - има и т.нар. abridged editions при книгите, където езикът на стари издания се осъвременява, но там става дума за толкова стари книги, че авторските права са изтекли отдавна, иначе езикът нямаше да еволюира. Никой писател не е седнал да "подобрява" съвременен автор, променяйки да речем два епитета на изречение, и да издава резултата като нова, подобрена книга. Нещо повече, идеите, което поне според мене е най-важното в една книга/филм, се копират свободно и никой не се е загрижил, че писателят А пише книга, според която собствеността е свещена и неприкосновена, въпреки че има десетнайсе милиона книги със същата идея. В заключение, при патентното право защитата на правата на изобретателя не доминират в такава степен защитата на правата не обществото, както при авторското право. И добре че е така, защото иначе още щяхме да пътуваме с парни локомотиви.

Как стои въпросът със защитата на патентите? Има система от международни договори, има частни съдебни разбирателства. Комай единственият начин да се защитават патентните права е търговското ембарго (в мащаба на държавите) и съдебните искове (за корпорации, лаборатории, изобретатели). Според най-бегли наблюдения системата за защита на патентите е умерено успешна. Първо, защото има страни, които не са подписали споразумения за признаване на чужди патенти, а да патентоваш навсякъде е главоболно занимание. Второ, защото има страни, които имат патентно законодателство и/или са подписали съответните споразумения, но не ги прилагат. Примери - Източна Европа по времето на социализма (че и сега), Китай, страните от югоизточна Азия. Говоря както за т. нар. reverse engineering при производството на компютри, така и за други технологии, особенно с военно предназначение. Въпреки тези проблеми обаче броят на патентите расте, следователно преобладаващата част от изобретателите смятат, че патентоването фи защитата (за разлика от авторите на книги изобретателите имат алтрернативата да пазят в тайна изобретението, примерно технологията за правене на по-добри тоалетни казанчета) си и да ползват резултатите (да продават по-добри тоалетни казанчета, без да казват как точно са ги произвели).

Оказа се, че нещо подобно на патентно законодателство е имало още в Гърция, като по-новите примери за Венеция от 15 и Англия от 17 век, а съвременното законодателство почива на принципи, формулирано през 1883 г. на Парижка конвенция. Т. е. имало е време за еволюция и подобряване. Последните години само в Щатите се издават по 150-170 хил. патента.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите